По-добре на държавна работа – така разсъждават повечето българи, особено на възраст близо до пенсия. Заплатите в частния сектор дори да са по-високи, се смятат за несигурни. Не навсякъде частен работодател осигурява на пълен размер от възнаграждението.

Но, оказва се, че заплатите в частния сектор не са и толкова високи, в сравнение с държавните. В по-малките градове държавата е най-големият работодател и определя равнищата на заплатите – това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него частният сектор изостава както със заетостта, така и със заплатите.

В 226 общини от общо от 265 в България общественият сектор дава по-високи възнаграждения от частния сектор, показва анализът. Причината не винаги е в нежелание на частните фирми да дават по-високи заплати. Частния сектор в някои райони на България просто липсва или е прекалено слаб.

Общините, в които повече от половината работещи са на държавна служба, са общо 46. Съсредоточени са предимно в няколко района – в Северозапада и Югозапада, по границата със Сърбия, както и в някои части на Стара Планина и Североизтока.

В общини в по-слабо населените райони дребният бизнес и инвестициите почти ги няма. Те са безсилни да се конкурират за работни места и за заплати с държавните служби.

Преобладават еднолични фирми, в които работи собственикът

и по някой член на семейството. Големи строителни поръчки от националния бюждет в тези райони се печелят от големи фирми, за местни най-много да остане нещо като подизпълнители. (И при такива поръчки изпълнителят плаща комисиони нагоре във властта, и иска от подизпълнителите да платят на свой ред комисиона още в аванс – нещо, което дребни фирми не могат да си позволят.) Отделно ги рекетира местната власт.

Заетостта в частния бизнес преобладава в индустриални райони, оформени около София, Варна, Пловдив, Русе. В широки територии в Северозапада, по границата и части от Стара планина държавната служба е водеща. По-привлекателната работа „за държавата“ спъва инвестициите и развитието на икономика в малки населени места, се казва в анализа на ИПИ.

Намалява населението в селски райони, а малките общини трябва да поддържат пълноценни административни дейности и да изпълняват задълженията на местната власт, независимо от това колко население обслужват. Хората в работоспособна възраст са малко и те заемат държавните служби, без да са претоварени с работа. Няма кой да прескочи в частния сектор от такава работа. Така държавата се е превърнала в най-големия работодател.

В малките населени места

това обвързване с държавата се превръща и в политическо

Например всяка длъжност в общини, училища, се заема с политически протекции. Дори за обикновен чиновник в техническа служба в община. Местата се определят по партийна линия от местните структури на ГЕРБ и ДПС в съответните райони, където са на власт. Дългото присъствие във властта е позволило на ГЕРБ последователно да оглави всички държавни и общински служби по места – дирекции, отдели, инспекции, комисии, агенции, съответно от шефовете в тях зависят назначения. Партията се е сляла с държавата. Дори в община, в която се е промъкнал да спечели по някой кмет от БСП, той влиза в симбиоза с ГЕРБ, след като е спечелил избори или дори преди това.

ГЕРБ започна да губи избори само в някои големи градове като София, Варна, където жителите не са толкова зависими от местната власт и заетостта е по-малка в обществения сектор.

Но в малки населени места наетите в държавни служби са почти всички в трудоспособна възраст. Например в община Трекляно са 89%, а в община Бойница – 93% (В Югозападна и Северозападна България).

Там на практика частен сектор няма

Висок дял на наетите в обществения сектор, но не в администрация, е и Раднево – 81%. Там са и едни от най-високите заплати в страната, поради енергийните компании в района – тецове и рудници. В община Сопот с военните заводи е подобно, но данните са конфиденциални.

Най-много работещи в частен сектор са в четири общини около Пловдив – Марица, Родопи, Божурище и Куклен. В тях делът на хората на държавна служба е под 10%. Това са общини с развита индустрия и производства.
Оформят се индустриални производствени клъстери около водещите градски икономики – най-видимо около София, Варна и Пловдив, където делът на обществения сектор е около 20%. Подобно е и в други по-големи икономически центрове – Бургас, Русе, Стара Загора. В общо 30 общини заетостта на държавна служба е под 20%. Тенденцията обаче е броят на общините, където частният сектор има толкова силен превес, да намалява.

Има областни центрове, в които обществения сектор е над една трета от заетите – във Видин и Враца делът му достига 35%, в Силистра – 32%.

Големият спад на населението

не е съчетан със свиване и преструктуриране на администрация и публични услуги. Това е една от причините през последните пет години делът на обществения сектор в заетостта да нараства в 198 общини от общо 265-те в страната, показва анализът на ИПИ. Липсват реформи за местната власт.

Най- голямата разлика между държавни заплати и в частния сектор е в Козлодуй, заради АЕЦ-а. Там заплатата в частния сектор е едва 36% от тази от обществения.

В шест общини заплатите в частния сектор са под 50% от държавните. Но и не може да се изчисли какъв процент от заплащането е в сивата икономика.

Почти навсякъде работата за държавата – било то в училище, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния сектор, което спира инвестициите и ограничава растежа. По-малките частни фирми в слаборазвити райони не могат да намерят работна ръка, нито имат възможност да инвестират в по-конкурентни начални заплати. Там местните, които не са на държавна служба, отиват на гурбет като сезонни работници. Работят по 4-5 месеца в Гърция, Италия и др., връщат се за зимата в родните си места и изкарват до следващия сезон с припечеленото, което е повече от местните заплати.

Решение, което може да помогне за развитието на по-малките населени места със слаб частен сектор, е намаляване на броя на общините, общинската администрация и дублиращите се функции. Това означава съкращаване на хляди работни места.

И не само в администрацията – например държавните ТЕЦ „Марица – Изток” и рудниците работят с намален капацитет до една четвърт. Но над 10 хил. души взимат пълна заплата и не искат да напуснат дори срещу обезщетения от над 100 хил. лева.