Първият звънец отново ще бие точно както е според традицията – на 15 септември. Вместо с обичайното приповдигнато настроение обаче този път първият учебен ден е белязан от поредица кампанийни изяви. Проверките за това, какво ядат децата, акциите на КАТ за подсигуряване сигурността на учениците и инспекциите за земетръсната устойчивост на училищата са хубави инициативи, но те трябва да са целогодишни, а не да се организират шумно няколко дни преди 15 септември.
Сигурността и здравето на децата трябва да са стратегическа цел на държавата, а не да са обект на временни кампании. Първият учебен ден е добър повод да се сетим и за това, че проблемите в образованието ни не са от вчера. Ученикът, който сътворява невъобразими „бисери“ в матурата си по български език например, е жертва на системата, а не виновник за нейното състояние. При това положение наистина е повод за гордост, че все още има български младежи, които се връщат със златни медали от престижни международни състезания по математика, информатика, физика. Тези талантливи младежи обаче не трябва да се превръщат в бели лястовици. Затова е нужно държавата, политиците и цялото ни общество да мислят за доброто бъдеще на учениците през цялата година, а не да се сещат за него само на 15 септември.