Учените от БАН излязоха на поредния си протест вчера и дори се заканиха да заведат съдебен иск срещу държавата заради орязаните средства за академията. Председателят на БАН акад. Никола Съботинов пък определи бюджета за наука като „задушаващ“.
Проблемите пред институцията не са от вчера. Недостигът на финанси, остарялата база и ниските заплати на учените също оказват своето негативно влияние върху българската наука.
Затова и протестът на БАН има своето основание. Академиците обаче не трябва да търсят вината само в държавата. Истината е, че БАН е необходима на България, но и академията трябва да се реформира. Институцията не се нуждае просто от механично сливане на научни институти с цел икономия на средства, а от цялостна промяна на философията. За да се случи това, са необходими нови лица и нови идеи в ръководството на академията.
Истинският учен не е просто чиновник, който брани заплатата си, а и реформатор. Колкото по-бързо ръководството на БАН разбере това, толкова по-добре. Същото важи и за държавните мъже, за които трябва да е ясно, че без силна наука няма силна държава. Затова вместо учени и държавници да се притискат един друг в ъгъла и да се атакуват с пиперливи епитети в медиите, те трябва час по-скоро да седнат и да преговарят. И да не говорят само за финанси, а и за реформи.