Промяната в Закона за филмовата индустрия изправи на нокти цялата филмова гилдия. Идеята държавата да финансира "до седем игрални филма, до 14 документални и до 160 минути анимационно кино" е абсурдна за всички, които се занимават с кинопроизводство. Защото това финансиране ще се прави само „при възможност да бъдат осигурени средства“ . Практически властта си осигурява легитимно измъкване от задължението да финансира културата. Това не учудва никого – сериозната култура през последните 20 години системно е зарязвана в задния двор на държавата като заварено дете, чиято мащеха иска да се отърве час по- скоро от него. С извинението, че ако е читаво, само ще оцелее.
Робувайки на същата философия, държавата постепенно ще се отървава от всичко, което гълта пари, без да носи сигурна и бърза печалба - театър, опера, симфонична музика, кино, литература. И ще се самозалъгва, че това е естествен процес, който трябва да се саморегулира.
Властта обаче не си дава сметка, че ще дойде момент, когато просто няма да има какво да финансира! Ни кино, ни опера, ни театър ще оцелеят в държавата ни, където за култура по принцип все няма пари! И ще ни остане една чалга, с която да си тешим сърцата!