За толкова години икономически реформи у нас като че ли правенето на бизнес по европейски или световни правила е все още екзотика в България. Такава, че се поздравяваме със спестяването на някой и друг ден слугуване за администрацията. Около 80 работни дни губи родният бизнес за издаване на лицензионни, разрешителни документи и висене по опашки във ведомствата.
Независимо че около 15 работни дни спестяваме заради електронните услуги на данъчните, пак по всички други показатели като времето за регистрация на стартираща фирма или за нейното затваряне, достъпа до кредити, външнотърговския режим и други съществени добавки за бизнессредата, не сме от отличниците. Като цяло не сме и на опашката, ако това трябва да ни се струва успокоително.
И все пак бизнесът продължава да поставя едни и същи въпроси, които нямат отговор. Трагичното в случая е, че родните бизнесмени са сърдечно посрещнати в страни като Германия, където се ползват със специални преференции, защото носят “бял” капитал, а у нас на такива се гледа пренебрежително. За два дни преприемач може да регистрира дейността си в някоя немска провинция, като всичко става по електронен път. Чиновникът подписва и изпраща електронно разрешително, като разменените документи остават в архив и за двете страни. Явно предвидимостта за бизнеса се явява най-скъпата стока у нас.