Стартира поредното обсъждане на промени в закона за детето. Трудно е да се каже кое поред е то в годините на прехода. Всеки парламент и всяко правителство демонстрират воля за адекватни грижи за децата. Предлагат промени, гласуват ги и ги пускат в действие. Под формата на закони или на допълнения на закони. А броят на изоставените деца расте, както и количеството на онези, които не ходят редовно на училище, или просто го напускат. Придобиваме славата на все по-необразована нация, за нашите тийнейджъри са отредени последните места в европейските класации за качество на образованието. Расте насилието в семейството и училището, родители пребиват децата си, зарязват ги да скитат по улиците, или да стоят сами у дома.
Явно е назрял моментът за поредното обсъждане на всички тия тревожни явления. Народните представители ще си кажат думата по редица наболели проблеми, които вълнуват обществото: за децата, лишени от училище, за оставените без надзор хлапета, за тревожното изоставяне на бебета и деца с увреждания в социални домове, за вечерния час на малолетни и непълнолетни...За всичко това трябва да се говори! Но не да се прелива от пусто в празно, а да се предприемат конкретни мерки, които да доведат до конкретни резултати.
Децата напускат школото, или не го посещават редовно. Едва ли някой вярва, че глоба от 200 до 1000 лв. ще стресне родителите и ще ги застави да пращат отрочетата си на училище! За да го сторят, те самите трябва да са образовани, да си дават сметка, че без наука няма сполука, и че това е в интерес на децата им.
Масово майките и татковците оставят без надзор хлапета до 8-годишна възраст, затова законът ги заплашва със санкция от 300 до 500 лева! И какво от това? Трудно е да се докаже, че си оставил детето си без надзор, а често си принуден да го правиш, защото трябва да ходиш на работа, нямаш баба и дядо у дома, а в детската градина местата все не стигат.
Българинът по принцип зарязва в социални домове децата си, ако го е сполетяло нещастието да му се роди увреден наследник! Едва ли скоро ще се откаже да го прави – трябва сам да надмогне чувството за срам, да разчита на сигурна помощ от държавата, да знае, че за детето му ще се полагат адекватни здравни грижи, без да му съдират девет кожи.
Напълно е ясно - положителните промени, заложени в проекта за закон за детето, зависят преди всичко от икономическия и социалния статус на българина. Не може да изискваш отговорно родителство от хора, които не са ходили на училище, които не работят, не милеят нито за себе си, нито за собствените си деца. Които се хранят от кофите за смет, спят по гетата, или преживяват от дребни кражби и просия. Нужна е просвета, която да внуши на българина, че трябва да е отговорен и пред себе си, и пред потомството си. Нужно е будителство, подобно на онова, възрожденското, което е внушавало на българина, че най-важното за него е да владее а, б, в , а после – да си вади достойно хляба и да се грижи за потомците си.
Проектът за закон за детето е на етап обществено обсъждане и съгласуване и предстои да бъде внесен за разглеждане в парламента от Министерския съвет в края на този месец. Той е в пълен синхрон с Конвенцията за правата на детето на ООН. Това ни утешава. Но едва ли е гаранция, че той ще заработи добре.