Поредният протест на таксиметровите превозвачи не успя да достигне предвижданите размери и от масов беше по-скоро бутиков. Претенциите на бранша този път са заради изискванията автомобилите да са на възраст до 10 години. В началото на годината недоволствата бяха за скъпия метан, а миналата година заради пределните цени или срещу всяка мярка, която държавата иска да наложи, за да защити интереса на потребителите. Най-скъпото е не двигателят на автомобила, а човешкият живот. И за първи път предвидените изисквания защитават него, а не само лобистки и фирмени интереси.
При всички положения возенето в нова кола си носи своите рискове, но те са далеч по-малко от тези при пътуването с някоя таратайка, докарана от автомобилните гробища на Европа. Водачите отговарят не само за себе си, но и за пътниците си, затова ограничаването на всеки „любител шофьор“ да стане водач на такси е в полза не само на пътниците, но и на компаниите с традиция в сектора. Законите сами по себе си не могат да направят шофьорите по-отговорни, но поне трябва да действат дисциплиниращо. Преди да претендират, таксиметровите превозвачи трябва да си дадат сметка какво предлагат. И след като не може да се контролира манталитетът на шофьора, пътникът поне трябва да може да разчита, че качеството на превоза ще оправдае цената на услугата.