Идеята да има служебен министър на изборите е моя. Вероятно причината да не съм аз е, че имах някои радикални идеи като това да се направи оценка на административната част по подготовката на изборите като в тяхната подготовка са включени ГРАО, МВнР и няколко други по-малки агенции. В рамките на това изборно законодателство съществува поле от регулации, които са вътрешноведомствени за ГРАО и МВР, в които по силата на чисто особения статус на вътрешноведомствените наредби, по които се извършват дейностите, остава и сегмент на не много прозрачна дейност.
Има други решения, които могат да направят изборния процес по-прозрачен. Влизането на такъв експерт, служебно овластен, размества сегашното разположение на властовите ресурси, в което ЦИК се назначава от партиите. ЦИК е основният организатор на изборите и въпреки че имаше голям натиск да се превърне в професионален орган, в край на краищата видяхте в какво се е превърнал - в едно доста раздуто тяло, в което партиите изпращат хора. Идеята за това по силата на служебно положение ограничен кръг експерти да се опита да направи оценка на тази част, от която по-малко прозрачен процеса донякъде се дублира. Това е отчасти проблемът, но е спорно решението. Първоначалната идея беше самият министър да оглави Изборния борд или да работи в много близко сътрудничество с него, от което могат да произтекат две конфигурации. По-конструктивният вариант е министърът да се заеме с важните въпроси - активното избирателно право и регистриране на избирателите и избирателните райони в чужбина. Според политолога случаят „Костинброд" не може да се повтори. Няма как да има Костинброд, защото сегашният закон предписва изключително подробно подробностите - коя ще бъде печатната база, какво ще трябва да върши. Ако се организира Костинброд, несъмнено ще е съзнателно организиран./По БНР/