В първия си телевизионен дебат в неделя двамата кандидати за президент на Полша не пестяха ударите под пояса. Повече оръжия извади настоящият президент Бронислав Коморовски, който дойде в студиото със списък от ъперкъти срещу Анджей Дуда. Това бяха събирани седмици наред от президентския щаб данни за изказвания и декларации на Дуда в миналото. Част от тях трябваше да подплашат умерения електорат, а други - да подкопаят доверието към Дуда сред електората на "Право и справедливост" (ПиС - партията, издигнала кандидатурата му).

1.

Коморовски обвини Дуда, че е подкрепял намаляването на преките субсидии за земеделските производители. Позова се на анкета за портала Mamprawowiedziec.pl (буквално - имам право да знам), която Дуда е попълвал като кандидат за евродепутат през 2014 г. Във въпросника той е отбелязал, че "по-скоро" е близък до становището, че селското стопанство трябва да се управлява от пазарни механизми и затова трябва да има отдалечаване от Общата селскостопанска политика на ЕС. Това би могло да бъде признато за неволна грешка на Дуда, ако не беше становището му по следващия свързан с темата въпрос. Той смята, че земеделските фондове на ЕС "по-скоро" трябва да отидат за развитие на селските райони (т.нар. втори стълб), вместо за доплащания (сиреч първи стълб). Тези декларации на Дуда са изцяло в противоречие с постулатите на ПиС, а това означава, че в партията той не е имал думата по земеделските въпроси. 2.

Коморовски обвини Дуда, че през 2014 г. се е изказал, че ЕС трябва да въведе по-рестриктивни лимити за парниковите газове и вредните горива. "Та това е убийство за Шльонск", каза настоящият президент по адрес на областта с много каменовъглени мини. И в този случая Коморовски постави в шах Дуда чрез собствената му анкета. И наистина Дуда е признал преди евроизборите, че съюзът трябва да определи още по-строги лимити.

Това действително би се отразило негативно върху полското минно дело и полската икономика. И това отново, както в случая със земеделието, е в разрез с официалната линия на ПиС.

3.

Коморовски остро атакува Дуда заради връзките му с кредитната институция СКОК (Взаимоспомагателна спестовно-кредитна каса) и даже, че и той носи отговорност за това, че сенаторът от ПиС Гжегож Берецки е прехвърлял в Люксембург пари от касата. Но за разлика от други политици в ПиС тъкмо Дуда не е свързан нито лично, нито финансово със СКОК. С дейността на касата се е занимавал само в качеството си на юридически съветник на покойния вече президент Лех Качински. По негово разпореждане е подготвил обръщение към Конституционния съд по повод подготвян от правителството на "Гражданска платформа" (ГП) за поставянето на СКОК под държавен надзор.

4.

В хода на дебата Коморовски неколкократно нападна Дуда за това, че е положил подписа си под проект за налагане на пълна забрана върху процедурата "ин витро" и за подвеждане под наказателна на лекарите, които извършват изкуствено оплождане.

Дуда наистина е подписвал такъв документ, изготвен през 2012 г.

от ПиС. Но сред младото поколение депутати от тази партия няма масова подкрепа за такива радикални идеи. И когато Дуда стана кандидат за президент, партията бързо изтегли от сейма този проект, усещайки, че той ще му навреди в изборите.

5.

Когато Дуда спомена облекченията за младите на пазара на труда, Коморовски го обвини, че самият той блокира една щатна бройка в университет, която би могла да бъде заета от някой млад учен. Откак през 2006 г. Дуда започва кариера в правителството на ПиС, той е в неплатен отпуск от юридическия факултет на Ягелонския университет в Краков. Проф. Ян Цимерман, пряк ръководител на Дуда в университета, е говорил за това преди няколко месеца. "Бих могъл да назнача друг човек, който да се посвети на научна работа, но преди това Анджей Дуда трябва да напусне Ягелонския университет", казва професорът пред краковския вестник "Дженник полски". Бил молил за това Дуда, но той отказал. На мястото му е назначен преподавател с временен договор.

6.

Дуда припомни на президента, че през петгодишния си мандат не е подкрепил нито един от референдумите, за които са настоявали милиони поляци и едва след загубата си на първия тур бързешката сам е обявил троен референдум. По време на управлението на ГП е имало три предложения за референдум - за отменяне на задължителното образование от шестгодишна възраст, за повишаването на възрастта за пенсиониране и за забраната за приватизация на държани гори. За насрочването на такива референдуми се обявиха от един до два и половина милиона избиратели, но те не бяха насрочени. Все пак формално решението беше на Сейма, е не на президента.

* * *

В друг коментар на "Жечпосполита" се заявява, че изходът от втория тур в идната неделя ще бъде определен от телевизионните зрители. Кой се е надявал на такава висока гледаемост на тази скучна по презумпция програма? Десет и половина милиона телевизионни зрители на четири канала! Лидер с 6,5 млн. е националната Те Фау Пе 1, следвана от "Полсат" с 2,2 млн., а останалите близо два милиона аудитория е била поделена между Те Фау Пе Инфо и "Полсат нюз", пише вестникът.

Това е началото на истински, а не мним финал на хилавата досега кампания и телезрителите показаха, че въпросът не им е безразличен и гледат сериозна на надпреварата за президентския пост, констатира "Жечпосполита". Коментаторът Богуслав Хработа припомня, че на първия тур до урните отидоха над 14 милиона избиратели и твърди със сигурност, че тяхната група и групата на онзиденшните телевизионни зрители не се припокриват. Даже изчислява, че 40 на сто от зрителите тази неделя не са гласували на първия тур и като дългогодишен експерт по телеметрия прави два извода: че Коморовски е привлякъл към себе си по-голяма група избиратели в сравнение с Дуда и че идната неделя решаващ глас ще имат телезрителите от предходната неделя.

Наистина предстои още един дебат между Коморовски и Дуда по тв канал Те Фау Ен 24, но той ще окаже по-малко влияние върху изборния резултат, защото там Коморовски ще агитира пред аудитория от вече убедени хора (ако не се броят колебаещите се привърженици на рокмузиканта Павел Кукиз, класирал се трети на първия тур с 20,8 процента от гласовете), заключава "Жечпосполита".

БТА