Въпросът за приобщаването на страните от Западните Балкани към ЕС не е тема, коята се отнася само до отношенията София/Скопие. Не е и проблем само в областта на геополитическото противоборство за влияние на големите играчи, най-вече САЩ и Русия, на този европейски полуостров. Може да се приеме и като последна възможност за разчистване на исторически сметки и стаени болки от решения на великите, които в различни периоди са разделяли, присъединявали или размествали територии между съседски народи, без да се събразяват с етническа или религиозна принадлежност на населението. Последствията днес избуяват в противоречия, които отново разединяват. В дълбочина става въпрос и за избор между Изток и Запад, което включва и различните .ценностни системи отличаващи това определение. Едно е да си православен, живял векове сред мюсюлмани и свикнал на съвместно съществуване, да цениш семейство и фамилна съпричастност, да не се отказваш от традиции и сътворено от предци, да оставаш верен на исторически каузи и мечти, а друго е да си човек на света, без угризения за корени, без вторачване в полова или религиозна принадлежност, да отдаваш значение само на блясъка от финикийските знаци, а защо не и да отстояваш чужди нрави и попълзновения. На Балканите всичко това го има. Не се и крие. Но за София тези процеси напоследък се разглеждат най-вече през призмата на отношенията ни с Република Северна Македония, РСМ, и нейната кандидатура за членство в ЕС. В тази връзка в Скопие си казва, че Българиша е „препъни камъка за македонските приоритети”.
На този етап еврокомисарят по разширяването на ЕС, Оливер Вархели, казва преди ден в Тирана, че „Р Северна Македония трябва бързо да разреши спора с България” и това се приема като призив към Скопие да намери решение за изпълнение на условията на София. Именно за да започне незабавно присъединителния процес към Брюксел. Може да се приеме и като сигнал, че позицията на България по този въпрос не се е променила. Няма как да се прескочат правилата за консенсус при взимане на решение за продължаване на преговорен процес на страна-кандидат за членство в ЕС. Счита се, че междусъседските проблеми трябва да намерят съответно решение чрез диалог и преговори, без значение за продължителността на времето. В същото време се приема за нормално да се упражнява натиск за спешност или да се предлагат посреднически функции, за да се държи под контрол изпълнението на процеса за приобщаване т.е. включване в орбитата на Брюксел. Външният министър на РСМ, Османи, е наясно със задачата, убеден е, че София остава вярна на своите условия, поне до парламентарните избори на 4 април, а „изискването за консенсус не е условие на ЕС”. Според него 26 държави-членки вече са подкрепили текста на рамката за преговори, за да има условия да се проведе междуправителствена конференция. Преговори се водят, доже и днес Османи е в София. Но няма нищо ново, с което да се похвалят преговарящите пред обществеността на двете страни.. Управляващите в София твърдят, че „трябва да се намери решение, защото поколенията след нас няма да ни го простят” и намират онези общи послания, които потвърждават „желание да се подкрепи РСМ за членство в ЕС”. Скопие не отстъпва от своето за език и идентичност.
Но събитията в Скопие не са свързани само с отношенията Повардарие/България или изявите на външния им министър, когато посещава София. Всичко се следи под лупа и всяка дуема се коментира. Отправят се упреци към самия външен министъэр Буяр Османи, към специалния представител за преговорите с България Владо Бучковски или се заклеймяват яростно позициите на експремиера Люпчо Георгиевски. Той пък е в ролята на „и сам воинът е воин” като предлага такива промени в позициите на Скопие, които да отпушат процеса за постигане на споразумение с България. За да се реализира целта без да се унижава достойнство или да се натрупва негативизъм сред гражданите в страната. В същото време в Скопие политическият дневен ред е свързан с прояви в стил „скандал след скандал”, което не само отвлича вниманието сред обществото, но е и сигнал за проблеми в стабилността на самото правителство. Отмина случаят с „бягставото” на Сашо Миялков, шеф на спецслужбите по време на управлението на Груевски и по случайност негов роднина, връщането му по лична инициатива в затвора след не търпящи възражения изявления на западни посолства в Скопие, после бе скандалът с ареста на Орце Камчев, бизнесмен с връзки на високо ниво в предишния кабинет и подозрения за злоупотреби при продажби на земи във „Водно”, богаташкия квартал на Скопие и т.н.
Днес новината е „ваксинационния мини скандал”, свързан с премиера Зоран Заев и министъра на здравеопазването Венко Филипче, които са се опитали да осигурят ваксини по нередовни канали. Всъщност отлагането на доставка на китайска ваксина Синофарм е породила този нов скандал.Възможност на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ за поредна атака към управляващите. Италианският вестник „Ла Верита” публикува на 10-ти и 11-ти март две последователни статии, в които се казва, че Зоран Заев и Филипче са се опитали да заобиколят редовните законови канали и да закупят ваксина чрез регистрирана в Хонконг фирма-фантом, Stabri International Service, която не е свързана с китайското правителство.Това е частна фирма и доставки на китайска ваксина чрез такъв посредник, според ВМРО-ДПМНЕ, е „криминален акт”. Разбира се, че управляващите в Скопие са подложени на натиск за доставки на ваксини, защото предоставените от Сърбия, включително руската Спутник V, са повече от недостатъчни. Обещаните от Брюксел по програмата Covax и преки доставки чрез ЕС от производители като Астра Зенека или Пфайзер не са пристигнали, както се е очаквало. България така и не намери начин да изпълни обещание за предоставяне на малки количества ваксини от своите доставки, за да подплати „един народ в две държавиш”. На този фон Сърбия, която не е член на ЕС, на практика се позиционира като лидер по ваксинация в региона и дори на европейско ниво. Показа, че чрез двустранни лични контакти и успешни дипломатически връзки е възможно да се „състезаваш с по-силни държави”, пише „Ла Верита”. Президентът на Сърбия, Вучич, се похвали неотдавна, че лично е разговарял с премиера Джонсън в Лондон, за да се осигури доставка на Оксфордска ваксина и това припомни факта, че Александър Вучич е живял и работил в Кралството преди години.
А за доставките и производството в Сърбия на руската ваксина Спутник V няма защо да се споменава. Известна е „братската дружба за векове”, както казват в Сърбия, между Русия и Сърбия. В Скопия властта отначало се е надявала, че обещаните от Брюксел западни ваксини ще пристигнат навреме, но тъй като доставките не са се осъществили, правителството поръчало китайски ваксини. Но и те не пристигнали. От Спутник V са получени само 3 хил Оказва се, че авансовото плащане за доставка на китайска ваксина е върнато, а правителството се обърква в отговорите защо се е стигнало до такова действие. Според „Ла Веришта” от 10-ти март причината е фирмата от Хонконг, която няма солидна основа, а само достатъчно депозирани в германската банка „Дойче банк” средства. Тя се наема да служи като посредник за правителството на РСМ. Това е причината Пекин да се страхува от измами и е предпочетено да се отмени ;цялата процедура за доставка на вексина за Скопие. Филипче бил изпратил 2 писма до китайската Синофарм, в които уведомява още на 25 декември 2020г, че хонконгска фирма е била оторизирана да извърши процедурите по доставката и още, че китайският производител ще бъде освободен от отговорност при възможни негативни ефекти в процеса на ваксинация. Наивност, предоверяване или действия по балкански? Ниво на управление или просто желание за бърз ефект при внос на ваксини с цел повишаване на авторитета на управляващите в условия на ковид ситуация?
Нормално е във фейсбук да се появят съответни критични реакции и Антонио Милошоски, екс външен министър, не пропусна да заяви, че „Зоран \Заев и Филипче се опитват да спечелят от комисионни като наемат фирма-фантом”. Авансово е платено за 200 хил дози китайска ваксина. Според Милошоски именно „надпреварата за комисионни е главната причина Китай да не желае да подпише договор с правителството на Зоран Заев”. Това е тактика на опозшцията в РСМ, но Зоран Заев отхвърля тези обвинения и за него е по-важно, че „правителството се стреми да достави ваксини по всички възможни канали”, включително като „използва работещите в Повардарието китайски компании като „Синохидро” и „Пауър Чайна”. Факт е обаче, че китайското МВнР не е одобрило поръчка чрез частна фирма и връща авансовото плащане на Скопие. Препоръката е да се работи чрез китайското посолство в Скопие. Заев отрича,че има скандал. Подчертава,че правителсвото му работи на принципи за постоянство и прозрачност. Осъжда опитите на ВМРО-ДПМНЕ да „смъква репутацията на правителството”. Да, ама репутацията и всеки сам може да си я смъква, ако не се спазват законови или съюзни правила. В този случай няма как антикорупционната комисия в РСМ да не вземе решение за събиране на достатъчно доказателства, за да има основание за извършване на съответно разследване.
Но коя е тази „Ла Верита”, която осветли т.н. мини-ваксинационен скандал в Скопие? Кой стои зад този вестник? Това няма как да е известно на този етап, но се знае, че през 2019г този медиен източник публикува аудио-записи, които осветлиха действиая ва спец-прокурора тогава Катица Янева и я свърза с бизнесмена Орце Камчев. Катица Янева бе осъдена на 7 г затвор, но по-късно тази присъда бе заменена от домашен арест. А Орце Камчев преди време бе презложен за наш почетен консул в Повардарието. Който може, да търси връзки. Но скандали, макар и мини, никак не са в полза на което и да е правителство. Дори на Балканите. Просто натрупването неминуемо носи напрежения, които по-често се решават чрез избори. Това иска и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, която според социологически проучвания в Скопие водела вече пред управляващите от СДСМ.
За България остава да намери начин условията, които поставя за започване на преговорите за членство в ЕС на РСМ да бъдат отстоявани последователно и без компрометиращи компромиси. .Защото става дума за национален интерес. Без значение, че предстоят парламентарни избори. А скандалите в Скопие да се приемат като поука, че така не се гради авторитет и уважение. Дори и заради едното членство в ЕС. А че ваксините станаха политическо оръжие няма съмнение. Както и справянето със самата ковид епидемия, включително на местно, национално и геополитическо ниво.За някои са сламка за оцеляване, за други – възможност да се загуби власт. Справка - резултатите от регионални избори в Германия, където партията на Меркел загуби сериозно позиции в две провинции.. За Скопие това е страхова невроза и въпрос за бъдещи събития.
Зорница Илиева
