Управляващите в България разбраха, че бързата продажба на имоти с "отпаднала необходимост" поражда недоволство и затова временно я спряха. Някои от имотите са емблематични за това как е бил заличаван българският елит.

Две години преди края на мандата кметът на София Васил Терзиев все още не е изпълнил обещанието си “Домът на терора” да стане музей на жертвите на комунистическия терор. По време на предизборната кампания през октомври 2023 г. с това обещаниеТерзиев се опита да префокусира разговора за фамилното му ДС-наследство, което го поставяше в уязвима позиция.

Сградата е била Народен дом на Българската работническа социалдемократическа партия, Дирекция на полицията, Дирекция на Народната милиция, Държавна сигурност и не се използва от над три десетилетия. Известна е като “Народен дом на терора” от документалния филм на Стойчо Шишков, който разказва, че е “била нещо като разпределителна гара на арестувани, описвани и изпращани да бъдат разстрелвани, както и избивани, а също и за лагерите в България”. Политически противници и опозиционери на няколко режима са били изтезавани и убити в нея.

Процесът опря в парламента

От 2022 г. жълтото здание е собственост на Министерството на здравеопазването (МЗ), когато стартира инициатива за преместване на администрацията на МЗ от сградата на пл. “Света Неделя” № 5 на “Лъвов мост”. За целта бяха предвидени близо 30 милиона лева и определен срок от 36 месеца. Ако проектът с преместването не се беше провалил, те изтичаха през ноември 2025 г.

Помещение в сградата на бившата ДС по времето на комунизма с портрет на ДзержинскиСнимка: DW/N. Zekow

Но “Народният дом”- дело на австрийския архитект Вайнщайн и българския инженер Манол Сакеларов, е и паметник на културата, а също така и включен в списъка на имотите с отпаднала необходимост. Държавата иска да го продаде, а Столична община - да го придобие. С адрес бул. “Сливница” № 235 "Домът на терора” e включен в списък от 26 имота, за които Столичният общински съвет е взел решение за придобиване.

На 24 юли т.г. Столичната община е изпратила на областния управител решението на СОС, заедно със списъка, “за процедиране на придобиването им в собственост по чл. 54 от Закона за държавната собственост” (за безвъзмездно прехвърляне, б.а.), обясниха от СО за Дойче Веле. В този списък е и античният амфитеатър в район “Оборище”, и имоти, необходими за Зеления ринг, за гаражи и улици, но и резиденция “Банкя” с над 380 декара парк и постройките в него.

Нужни за инфраструктурни проекти на общините

Тези 26 са част от обявените от държавата над 4400 имота в цялата страна с отпаднала необходимост, за които избухна политически скандал. Оказа се, че изпълнителната власт не се е допитала до общините, а много от тях, също като София, заявиха намерения да придобият имоти, необходими за инфраструктурата им.

Ухото Васил Терзиев беше обещал “Домът на терора” да стане музей за жертвите на комунизма

В крайна сметка правителството прехвърли на парламента отговорността да одобри решението за продажбата. Кабинетът спря разпоредителните сделки с имоти и преди месец внесе в парламента проекторешение, за да се произнесат народните представители. Проверка на Дойче Веле показа, че засега темата не е на дневен ред.

Изглежда управляващите разбраха, че бързината по продажбата на имоти с отпаднала необходимост би предизвикала още обществено недоволство и затова временно спират, за да избегнат нова вълна от критики от опозицията след серията скандали от последните седмици и подновените протести срещу безводието в Плевен. Междувременно от сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) изчезнаха списъците с имоти.

Липсва и регистърът за търговете, тъй като Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК) съобщи, че “данните са в процес на архивиране и анализ”. Благодарение на блогъра Боян Юруков и активността на опозицията процесът не е в затъмнение, но е затруднено проследяването на статута и процедурите на отделни обекти.

Какво иска София

Дори и да успее да получи “Дома на терора”, Столичната община не би могла да превърне сградата в съвременен музей, разчитайки само на собствени средства. Пред Дойче Веле Йордан Терзиев от Асоциация “Памет за утре” коментира, че най-добрият вариант би бил публично-частно партньорство, в което да се включат и общината, и държавата, за да бъде създаден музей на престъпленията и жертвите на комунизма. “Като цяло обаче не виждам особено желание да бъде разкрита истината за този исторически период в България… На България е нужен такъв музей, като “Дома на терора” в Будапеща”, казва Терзиев.

Останки от античен амфитеатър в някогашна Сердика Снимка: BGNES

Музеят в унгарската столица се намира в центъра в сграда, построен е през 1880 година. Сградата е използвана за партийна централа от унгарските фашисти, при комунизма там се настанява централата на милицията и в подземията продължават мъченията и убийствата на несъгласни с режима.

С призив за спасяване на “Дома на терора” от унищожение и превръщането му в място за гражданска памет излиза и предприемачът Атанас Шарков от гражданско сдружение БОЕЦ. “35 години след падането на тоталитарната държава в София няма място, което да разказва за правата и свободата на гражданите през най-новата ни история!”, написа той във Фейсбук. Не е публично известно състоянието на 112-годишната сграда, обявена за паметник на културата още през 1978 г., както и правено ли е пълно техническо и консервационно обследване.

“Много настояваме да получим този имот. Тази емблематична сграда е тематично свързана с репресивната машина и заслужава да бъде превърната в музей”, коментира за Дойче Веле Вили Лилков (“Синя София”), заместник-председател на СОС. Заедно с разследващия журналист Христо Христов, той е и автор на документалното изследване “Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност”, разкриващо как репресивните органи са заличавали българския елит и несъгласните с властта в периода 1944-1989 година.

Чува ли правителството исканията на София

Проф. Лилков е и председател на работната група, създадена през април м.г. със задача да проучи имоти държавна собственост, които да бъдат безвъзмездно придобити от Столична община. “Общината почти е изчерпала ресурса си от имоти за публични нужди, а държавата разполага с хиляди на територията на СО”, казва той и дава пример със забавеното строителство на социални жилища.

След анализ на нуждите на 53 столични квартала от “Софияплан” изготвят подробни досиета на имотите, необходими за реализиране на обекти на транспортната, техническата, социалната, културната, спортната и зелената инфраструктура. “Разделихме ги на две групи - в първата са 119, необходими за належащите нужди на СО до 2030 г., а във втората - до 2050 г.”, поясни Вили Лилков.

“В дългия списък сме идентифицирали имоти, които могат да бъдат от полза за по-дългосрочното развитие на града. Такъв пример са имоти, попадащи в Зеления ринг, който има за цел да свърже над 30 квартала и пряко засяга близо 250 000 софиянци”, казва в отговор до Дойче Веле председателят на СОС Цветомир Петров (“Продължаваме промяната”). В писмо до премиера Росен Желязков от СОС са поискали среща за това дали държавата “има воля да съдейства на Столичната община в амбицията ѝ да управлява и се грижи за тези определени имоти”. Но отговор от Министерски съвет до момента няма.

Министерството на отбраната и Национална компания “Железопътна инфраструктура” притежават най-много имоти в София. Например само казармата на Строителни войски в “Обеля” е над 50 декара, а участъци от Околовръстната жп линия, която обикаля с над 30 км широкия център на София, биха могли да се включат в “гръбнака” на Зеления ринг. Но всичко това е възможно само ако държавата се съгласи. От “Спаси София” още през август предложиха казармите да се прехвърлят на Столична община, а тя да замени частните имоти в междублоковите пространства с такива на територията на бившите казарми - и така да спаси квартала от презастрояване.

Какъв ще е резултатът от ревизията на списъците

“В момента в София има зелени реституирани площи с права за застрояване и спирането му е възможно само ако общината има право да предложи други имоти на собствениците”, обяснява и Вили Лилков, като добавя, че близо 30% от парковете в столицата са частна собственост.

Засега правителството е ударило спирачка на разпродажбата на имоти и със сигурност ревизира списъка. Политиката и бюрокрацията отлагат трансформацията на “Дома на терора” в място за памет и истина, както и решенията за София. А вместо Зеления ринг на дневен ред отново е височината на небостъргачите.