В речта си пред ООН хотелиерът Росен Желязков демонстрира висша форма на политическо подмазвачество, разкривайки идентичността си на безгръбначен хрантутник. В ООН Желязков държа реч против Русия.

Гръбнакът само пречи, когато трябва да се пълзи.

Ние сме превърнали тази морална проказа в добродетел, която наричаме «практичност», «адаптивност», «уреждане на живота». Учим децата си на нея, възхищаваме се на тези, които я владеят, и презираме «будалите», които имат принципи.

Това, което ние българите наричаме “да си оправиш живота», е просто по-елегантен термин за душевната и интелектуална проституция, която сме превърнали в национален добродетел.

Това е нашият национален спорт — способността винаги да застанем на правилната страна на историята, обикновено около пет минути, след като сме предали предишните си господари.

Това е циничната ни стратегия за оцеляване.

Ние не сме малка и смела, а хитра и безгрьбначна нация.

И въпросът не е дали сме малка държава, а защо сме толкова малки хора.

Нашите герои и идеалисти са били разстреляни, обесени, предадени и забравени. Техните имена са по паметниците, но техният ген не е в нас.

В нас е геньт на онзи, който се е скрил, докато бурята мине, на този, който се е «разбрал» с турчина, с германеца, сьс съветския комисар, с американския посланик. На онзи, който знае, че да се наведеш не е унижение, а тактика.

Българският политик инстинктивно усеща откъде духа вятърът и накъде трябва да обърне аналните си отвърстия, за да не му духа насрещно. Това е нашият Андрешко, който не вози бирника към блатото, а му чисти каруцата.

Росен Желязков не ни излага, а ни представя перфектно, защото неговата реч не беше негова, а наша.

Тихата, примирена реч на всеки един от нас, който си е замълчал, за да си няма проблеми, умножена по седем милиона и произнесена на английски.

И не говорете за «омерзение», за да изпитваш такова, първо трябва да имаш илюзия за чест, която да бъде поругана, а ние отдавна нямаме такава.

Срамът е за нации, които имат идеали, които да предадат.

Nik Ray