Ако Радев сега отново внесе искането за референдум за отлагане на еврото, той ще изглежда, меко казано, неадекватен. И ще покаже, че е не само безпардонен популист, но и рушител на държавността в България.

Президентът Румен Радев нарече „победа на правото над произвола на политическата класа“ тълкувателното решение на Конституционния съд, че председателят на Народното събрание няма правомощие сам да преценява и отклонява предложение за референдум, направено от президента. И за неюристите бе ясно, че решението на конституционалиста доц. Наталия Киселова да не допусне внесеното през май от президента в парламента искане за провеждане на национален референдум за отлагане на въвеждането на еврото е противоконституционно. И че самоуправството ѝ е резултат от политическо задание от поставилите я на поста – за да се избегнат излишни политически крясъци в навечерието на решението за поканването ни в еврозоната, което евентуално можеше да отложи и решението.

И искането на Радев беше противоконституционно

Противоконституционна обаче беше и самата инициатива на президента да иска референдум за еврото, за който година по-рано Конституционният съд се бе произнесъл, че такъв е недопустим, а юридическият му съветник Крум Зарков тъкмо заради това подаде оставка. Поведението на Радев бе не само политически мотивирано – да се възкачи на евроскептичната вълна, но и противодържавническо – да саботира финала на евроинтеграцията, която е наша основна национална цел на България от десетилетия.

Сагата сега обаче е на път да се повтори, като управляващите отново се опитват да не допуснат до разглеждане президентското искане за референдум – с мотива, че документите тогава са били върнати на президента и го призовават да отправи ново искане. А президентът и идейните му съратници от „Възраждане“ контрират с входящ номер и копия от документацията в парламентарното деловодство. Резонният въпрос е, какво им пречеше на управляващите – както тогава, така и сега, да отхвърлят набързо искането, след като и без това разполагат с огромно мнозинство – собственото, плюс гласовете на проевропейската опозиция.

Гледането на ветото вече е и технически безпредметно

Напълно разбираем мотив е, че както тогава, в навечерието на решението за приемането ни в еврозоната, така и сега, в навечерието на въвеждането на еврото, не е време за разпалване на страсти и противопоставяния, или дори надежди, че нещата могат да се върнат назад. Отделно, че предстои приемането на бюджета (в евро) и няма време за губене с предложение, от което нищо не може да последва. Не само защото дори да се допусне такъв референдум, той ще е незаконен, но и поради липса на технологично време би се провел догодина, след като еврото вече е въведено и ще бъде безпредметен.

Тъкмо заради това интересен е въпросът, защо управляващите подканят президента да отправи ново искане до парламента, а той настоява да се гледа вече внесеното от него през май.

С ново искане за референдум Радев ще е рушител на държавността

Ако президентът внесе ново искане за референдум за отлагане на еврото, след като то вече практически е въведено, той ще изглежда, меко казано, неадекватен не само навън, но и у нас. Предишното му искане, обявено на 9 май в Деня на Европа, бе закъсняло – в 12 без 5, а сегашното ще е в 12 и 5. И ще покаже, че той всъщност не се интересува от референдума, който и де юре, и де факто е невъзможен, а се интересува единствено от трупане на собствени политически дивиденти. И че е не просто безпардонен популист, но и рушител на държавността, противно на призванието му на държавен глава да бъде върховен неин крепител – защото всяването на несигурност в паричната система в момент на замяна на националната валута е противодържавна дейност.

Същевременно той окончателно ще загуби онази част от избирателите от демократичната общност, които отдавна го загърбиха заради проруските му и анти-евро позиции, но с които е съмишленик по темата за завладяната държава. Така всъщност Радев ще затъне докрай в намерението си да разчита за евентуалния собствен политически проект на подкрепа главно от най-антиевропейските и проруски настроени граждани.

Президентът можеше частично да се реабилитира

С настояването си парламентът да разгледа внесеното от него през май искане за референдум, Радев може да се надява на частична реабилитация за поведението си тогава – като жертва на несправедливост, удостоверена сега и от КС. И въпреки че подобно евентуално гледане на въпроса за референдума сега няма да доведе до нищо, отговорността за това може за мнозина да не изглежда негова – не са го послушали, когато му е било време (нищо, че никога не му е било времето), а сега вече е късно, но не заради него, а заради управляващите.

А управляващите могат спокойно да протакат гледането на старото искане на Радев достатъчно дълго, за да може, когато изобщо му дойде ред, то да изглежда съвсем комично. И да влезе в пленарна зала, след като страната вече с месеци е заживяла в условията на еврозоната. Тогава могат да заложат още по-убедително на тезата, че президентът с изтичащ мандат и амбиции за политическо бъдеще не само е бил, но и още е с програма за миналото.

А всъщност Румен Радев можеше поне отчасти да се реабилитира и да извлече капитал от последното решение на КС, като каже публично: ето, те погазиха Конституцията, като спряха искането ми за референдум, но сега аз го оттеглям, защото то вече е безсмислено и няма да дестабилизирам държавата, въпреки че продължавам да вярвам, че народът трябваше да се произнесе за еврото. Можеше да го направи, ако егото не му бе пръв съветник.