Една година след като властта обеща да реши проблемите на „Студентски град“, а именно: да ограничи работното време на дискотеките, да не отваря казина до университети и общежития, става ясно, че нищо не е направено.
Академичната общност отчете вчера, че всички заведения, които са били санкционирани за работа след 22 часа, са завели искове в съда. А на студентите отново се налага да искат да не се отварят казина до ВУЗ-ове и отново да поставят въпроса за обособяване на кампуси.
Когато властта не се съобразява с обещанията си, е лош знак. Още по-лош е той, когато се дава пред млади хора, за които всички политици твърдят, че са бъдещето. Изглежда, е национална черта да се задействаме в аварийни ситуации, каквото беше убийството на студента Стоян Балтов. Именно то провокира протестите на студентите и техните бунтове в началото на миналата година. Младежките бунтове пък накараха Столична община и правителството на тройната коалиция да им даде твърдо обещание, че ще се справи с проблемите, превърнали академичното градче в примамлива дестинация за наркодилъри, за хазартни „предприемачи“ и за нощен живот, който няма нищо общо с духа на академизма.
И това, че сега – една година след тези обещания, студентите трябва да започват битката си за основни права отначало, е наистина жалко. Не за младите хора, а за политиците, които като че ли страдат от особен вид амнезия. Тя вреди не толкова на тях, колкото на хората, които зависят от тях.