Тайното общество на Питър Тийл, „Армагедонът“ на Пентагона и „цивилизационното изтриване“ на Европа – есхатологичното мислене вече не е маргинално чудачество, а действащ фактор в световната политика
Наскоро се разкри, че технологичният милиардер Питър Тийл ръководи тайно общество, събиращо изпълнителни директори и милиардери с политически лидери — сред членовете, по данни на Forbes, са върховният командващ на НАТО Алексус Гринкевич и зетят на президента Тръмп Джаред Кушнер. Обществото носи името „Диалог“, а самият Тийл изнесе тази година в Сан Франциско поверителна лекционна поредица, в която представя политиката и технологиите в библейски категории: човечеството било изправено пред „Армагедон“ от ядрена война или излязъл от контрол изкуствен интелект, а в последните времена щели да оцелеят само най-находчивите — като събраните в обществото.
От този малко зловещ анекдот тръгва анализът на Йоша Абелс и Юлиана Тапе Ортис, политолози от Института за политически науки в Тюбинген, публикуван в The Conversation. Тезата им е смущаваща: Тийл е краен, но съвсем не изолиран случай. Апокалиптичните светогледи се преместват от периферията в коридорите на властта — и започват да определят реални политически решения.
Древен трик, нова скорост
Политиката на страха не е изобретение на нашето време — още Октавиан Август налага разказа за моралния упадък на Рим, за да оправдае концентрацията на властта в свои ръце. Новото, посочват авторите, е скоростта: днес заплахите, реални и въображаеми, се разпространяват през алгоритми, които по природа облагодетелстват истерията и конспирацията. В Силициевата долина влиятелни фигури рутинно обсъждат изкуствения интелект било като спасение, било като събитие на изчезването – шефът на Palantir Алекс Карп нарече надпреварата в ИИ „нашият момент на Опенхаймер“.
От Долината към Пентагона
По-тревожното е, че тази реторика отдавна не е само ексцентричност на техномилиардери. Авторите цитират разследване на The Guardian: голям брой американски военнослужещи са подали жалби, че командирите им използват библейска есхатологична реторика за оправдаване на ударите срещу Иран — с препратки към Армагедон и с тълкуване на войната като необходима стъпка към Второто пришествие. Военният министър Пийт Хегсет открито се представя за оръдие Божие в „екзистенциална цивилизационна битка“ за християнството и е напълнил Пентагона с евангелисти и християнски ционисти. Априлската закана на Тръмп към Иран – че „цяла цивилизация ще умре тази нощ“ – показва докъде води митотворчеството. По същата логика администрацията говори за „цивилизационно изтриване“ на Европа заради миграцията и интеграцията, а Найджъл Фараж алармира за „обществен колапс“ на Великобритания.
Защо това работи – и защо е опасно
Тук анализът стъпва на солидни изследвания: хората са значително по-склонни да подкрепят извънредни мерки, когато вярват, че са изправени пред екзистенциална заплаха, а психологията на лидерите тежи най-много именно в несигурни времена. Политиката на последните времена се превръща в борба за дефиницията на върховната заплаха за човечеството – а който я дефинира, той предписва и „спасението“. Опасността е противниците, социалните движения и малцинствата да бъдат превърнати в митични врагове.
Има и втора причина за внимание. През по-голямата част от модерната епоха най-влиятелните хора бяха избраните лидери и държавните служители. Днес се появи нов тип лидер – технологичният изпълнителен директор с богатство и медийно влияние, чиято ръка стига дълбоко в държавата: ролята на Мъск в DOGE, критичното място на SpaceX в американската глобална стратегия. Бъдещето на световната политика, заключават Абелс и Тапе Ортис, все повече зависи от психологията на една малобройна политико-корпоративна върхушка – включително от това какви книги за края на света чете тя.
Как да четем пророците
Изводът на двамата политолози е отрезвяващо практичен. Лидерите на последните времена преувеличават едни заплахи и омаловажават други; технологичните магнати по правило обвързват проспериращото бъдеще с „необходимостта“ от нерегулирана дисрупция – по формулата на Марк Андресен за технологичния акселерационизъм. Предизвикателството е да различаваме реалните рискове от наративите, които усилват страха, за да замъглят по-належащото. А подкрепените с доказателства заплахи са ясни: климатичната криза и ерозията на демократичните системи, документирана от института V-Dem.
Колкото до въпроса дали технологиите ще спасят света – може би не е разумно да вярваме на думата на милиардерите. В края на краищата, отбелязват хапливо авторите, самият Тийл залага на две карти едновременно: бункер в Нова Зеландия и убежище в Аржентина на Хавиер Милей. Пророкът на Армагедон очевидно държи резервен изход. Въпросът е дали ние имаме такъв.
