Украински дрон потопява ирански кораб на 1500 километра от фронта, Техеран заплашва с отговор, Пхенян готви нови 30 000 войници за Русия. Гидиън Рахман от Financial Times поставя неудобния въпрос: колко стъпки ни делят от световна война
Има събития, чието значение надхвърля мащаба им. В събота, 25 юли, украински дронове поразиха ирански товарни кораби в Каспийско море. Един моряк загина, друг беше ранен. Техеран привика украинския шарже д’афер и определи удара като „враждебен и престъпен акт“, а външният министър Абас Арагчи предупреди, че случилото се „не може да остане без отговор“. Украинската служба за сигурност пък обяви, че целта са били плавателни съдове под международни санкции, превозващи военни товари между Иран и Русия, а Зеленски добави, че сред поразените е и боен кораб.
Три театъра, които започват да се припокриват
Тази малка морска история е точката, в която две отделни войни се докосват. Картината, която Рахман описва, е позната поотделно, но тревожна в съвкупност. В Европа руското нашествие в Украйна произведе най-кръвопролитната война на континента от 1945 г. насам. В Близкия изток конфликтът между Иран, САЩ и Израел въвлече дванайсет държави – най-широкообхватната регионална война от десетилетия. В Източна Азия Северна Корея се въоръжава ускорено и се отказа от целта за мирно обединение с Юга, а Китай засили военноморските си учения около Тайван, репетирайки прекъсване на снабдителните му линии.
Досега тези конфликти течаха до голяма степен поотделно. Каспийският инцидент показва, че вече не е така. А Зеленски междувременно предупреди, че Пхенян подготвя нови 30 000 войници за фронта в Украйна. Когато първите севернокорейски части пристигнаха през 2024 г., украинският президент нарече това „първа стъпка към световна война“. Дали днес, при прекия сблъсък с Иран, не е направена и втората.
Критериите на историята
Рахман напомня, че двете световни войни се наричат така, защото протичаха едновременно на няколко континента, включваха ясно разпознаваеми глобални съюзи и означаваха пряк сблъсък между най-мощните държави.
Днешната съвкупност покрива част от тези критерии. Припокриващите се войни обхващат два континента и рефлектират върху конфликти в Африка. Нарастващото сближаване между Русия, Китай, Иран и Северна Корея накара американски стратези да заговорят за „ос на противниците“ (или „ос на сътресението“). Формален съюз няма, но общите цели са налице: и четирите държави искат да ускорят упадъка на американската мощ и да доминират над съседите си, а Китай има реалистични амбиции да измести САЩ като първа сила в света.
Липсва обаче другата половина от уравнението. Враждебното отношение на Доналд Тръмп към традиционни американски съюзници и превръщането на Израел в парий за Европа и части от Залива правят трудно разпознаваем единния блок, който да се противопостави на антиамериканската групировка.
Пресмятанията на Киев
Според Рахман решението на Украйна да се захване с Иран може отчасти да е опит да се създаде именно такъв по-сплотен блок. Мотивите са няколко и всеки от тях работи.
Има отмъщение: иранските дронове „Шахед“ убиват украинци всяка нощ. Има и политика – Киев подчертава колко активно Русия помага на Иран срещу САЩ. Зеленски вече посочи, че от началото на юли руски спътници системно наблюдават американски бази в Залива, а изображенията се предоставят на Иран преди и след ударите. Той нареди на разузнаването си да сподели тези данни с Вашингтон. И накрая – логистиката: американските опити за блокада на Иран куцат, защото ирански стоки и петрол пресичат Каспийско море към Русия. Прекъсването на този маршрут е директна услуга за всяка американска стратегия за смачкване на иранската икономика.
С други думи, Украйна не просто отвръща на удар. Тя се презентира като полезен участник в чужда война – в момент, когато има остра нужда от вниманието на Белия дом.
Далечна ли е тази геометрия от София
За читател в София изкушението е да гледа на всичко това като на далечна геометрия. Рахман извежда поуката на ХХ век във финала си: регионалните конфликти и грешните пресмятания на великите сили са смъртоносна комбинация. Първата световна война не започна, защото някой я искаше – а защото серия от локални задължения и погрешни оценки я направиха неизбежна.
Обнадеждаващото е, че и Вашингтон, и Пекин, макар да се готвят активно за война помежду си, същевременно се стараят съперничеството да не прерасне в открит сблъсък. Това е важна разлика спрямо 1914 г. Но не е гаранция.
България членува в две от структурите, които биха били въвлечени незабавно. Разположението ни на Черно море вече ни направи фронтова държава в енергиен и логистичен смисъл. Ако каспийският изстрел се окаже наистина „втора стъпка“, географията няма да ни спести третата.
По „Ukraine, Iran and how regional wars go global“ на Гидиън Рахман (Financial Times, и други медии.
