На 15 май за пореден път министерства и ведомства ще дават предложения за съкращения в щата си и разходите с 20%. Отделно от това влиза в сила и новата система на заплащане, която предвижда тези, които останат на държавна служба, да взимат 75% от твърдото си възнаграждение, а останалите 25% да се формират на база на количеството и качеството на свършената работа.
Дотук добре. Но има един въпрос. Как ще се измерва количеството работа на тези 64 032 души, които ще намалеят с още 10-20%? Оказва се, че досегашната система на личните планове няма да свърши много работа, а все още няма точна стратегия, която да дава „мерките и теглилките“ на свършеното от чиновника. Тепърва ще се разработва схема на атестиране и заплащане, отделно от това трябва да се промени и Единният класификатор на длъжностите, който да бъде направен така, че да отразява спецификата на работата.
Получава се нещо като „бързай бавно“. Защото, ако няма система на измерване на работата, как ще определиш възнаграждението на чиновника? От количеството на преписките или от качеството на свършената работа? В такава ситуация нараства твърде много ролята на шефа, който трябва да дава задачите и да прави оценката. А без ясни правила са възможни злоупотреби. Което със сигурност ще доведе до излишно напрежение в редиците на и без това оредяващата администрация.