Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Мнозинството от българските родители се надяват децата им да могат да получат достатъчно добро образование у нас, а не в чужбина.Това сочат данните от най-новото национално-представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.

Критиките към българското образование (било то училищно или университетско) са хронични, а опитите за реформи изглеждат по-скоро непоследователни и половинчати. Въпреки това около 60% от родителите биха се радвали, ако децата им завършат български университет или друго висше учебно заведение. При средното образование желанията към завършване на училище у нас изглеждат така - почти 80% от имащите деца са на мнение, че децата трябва да учат в родината си до абитуриентския бал. Тук е важно да се отбележи, че става дума за общи нагласи, не сме се опитвали да измерим реалната конкретна готовност (материална и от всякакъв друг вид) на родителите да изпратят децата си да учат в чужбина.

Сред най-големите поддръжници „детето да учи у нас” са хората над 40-годишна възраст, живеещите в селата и представителите на т.нар. средна класа.

Разбираемо втората по популярност възможност за образование на децата са страните от Европейския съюз. Приемането на страната ни за членка на Евросъюза през 2007 година несъмнено увеличи възможностите и улесни достъпа на българските младежи до образование „навън”. 16% от българите биха предпочели децата им да завършат европейски университет. Най-много поддръжници на висшето образование в ЕС откриваме сред българите със среден и над средния материален статус, т.нар. модерни българи (които пътуват редовно, ползват чужди езици и интернет редовно), родителите между 26- и 40-годишна възраст, жителите на столицата, висшистите.

Нагласите към възможностите за образование на децата остават относително стабилни спрямо 2007 година. И днес, и преди три години, родното обучение остава основната опция и за средно образование, и за висше образование. Европейските университети пък са втората по подкрепа дестинация за получаване на диплома за висше образование сред родителите и през 2010 г. и през 2007 г.

Ако говорим за осведомеността/нагласите доколко е финансово възможно детето да учи средно или висше в чужбина, везните се накланят още повече в полза на родните училища и ВУЗ-ове. Едва около една десета от българските родители считат за относително реалистично тяхното семейство да успее да издържа детето да учи в чужбина. Логично, икономическата криза в страната дава своето отражение и върху този показател. В сравнение с 2007 година, делът на родителите, които смятат, че за тях не е възможно да издържат децата си в чуждо учебно заведение, е нараснал с 6-10 пункта (от 56% на 62% за висше образование и от 57% на 67% за средно образование).

Все пак, въпреки че родното средно и висше образование е без алтернатива за мнозинството от родителите, показателни са два факта. Първо, желанията за обучение на децата в чужбина не спадат в сравнение с преди три години – спада самочувствието, че е реалистично да се опитва. И второ, почти всеки пети родител иска детето му да бъде студент в чужбина – и преди три години, и сега. А който много иска, намира начини. Университетското ни образование наистина не може да си позволи повече да отлага реформите.


Изследването е проведено през първите дни на месец октомври, национално представително е и обхваща 1010 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---