Започна вторият етап от експедиция "Кози грамади" 2010 под ръководството на д-р Иван Христов от Националния исторически музей със средства от Министерството на културата. Въпреки есенните несгоди в планината, екипът проучва резиденцията на одриските владетели на връх Кози грамади, разположен в землището на село Старосел, Хисарско, съобщиха от НИМ. Обектът е открит от Иван Христов през 2005 година и е част от голям тракийски селищен комплекс, който включва споменатата резиденция, древна крепост, скални светилища, пътища, могилни некрополи и кариери за добиване на строителни материали. Концентрацията на култови паметници и уникален храм, разположен в средата на резиденцията, е причината скалната пирамида Кози грамади да бъде наречена "Свещена планина". Тази планина е била почитана през ранножелязната епоха (VIII–VI в. пр. Хр.) Разцветът на комплекса обаче е през IV век пр. Хр., когато тракийските владетели от племето одриси построяват тук своята владетелска резиденция. Около 341 г. пр. Хр. цар Терес II води неравна борба с македонските войници на Филип II. В резултат на зимната кампания на македонския цар е превзета и опожарена резиденцията. Новите открия на НИМ включват втората крепостна стена, която опасва площ от 4 дка. Както първата, така и тази е изградена от масивни каменни блокове. До близо три метра тази внушителна стена е буквално скрита от планината и всяка копка доказва, че е сред най-добрите образци на крепостното строителство на траките. До края на месец октомври археолозите са на път да разгадаят сложен пъзел от архитектурни детайли, които правят обекта изключително интересен. Археолозите са открили на 300 метра североизточно от резиденцията огромни кариери за добиване на скални блокове. Още личат скалите, изсичанията, а на терена са открити полуготови блокове и железни сечива за обработка на камъни. Три пътни артерии пресичат връх Кози грамади. Те са част от сложна пътна връзка, свързваща подмогилните храмове около днешния Старосел с едноименния връх. Иван Христов е нарекъл тази връзка Свещения път. На 19 октомври археологическият екип на д-р Иван Христов откри скална гробница, изсечена в скалите на връх Кози грамади. Обектът е открит случайно при оглед на кариерите за добиване на огромните блокове, с които е изградена одриската царска резиденция под връх Кози грамади. Професионалният анализ показва обаче, че става дума за грубо изсечен от човешка ръка коридор в здрави гранитни скали. Входът на гробницата е висок 1,40 метра и има формата на пресечена пирамида. Д-р Христов сравнява входа с този на долмените от Странджа и Сакар планина. Самият коридор е скосен във височина и също намира прилики с подмогилните гробници в Тракия. Гробницата завършва в дъното с тесен процеп, който наподобява характерния завършек на пещерата – светилище "Утробата" в Източните Родопи, проучена от д-р Николай Овчаров. /БГНЕС /www.bgnes.com