София /КРОСС/ От 22 октомври до 22 ноември към основната експозиция на галерия "Васка Емануилова" ще бъде представена и непоказвана досега фигурална композиция на Греди Асса, инспирирана от творчеството и личността на голямата българска скулпторка. Творбата "Интимно" е създадена през 1994 г. Придружена в изложбеното пространство с текст от художника, тя разказва за прозренията и чувствата, породени от контакта на Греди Асса с творчеството на скулпторката.

Греди Асса: ..."Галерията на Васка Емануилова беше още на улица "6 септември" и си спомням много добре, когато съвсем случайно или неслучайно влязох там. Бях поразен и изключително изненадан от сетивността. За първи път усетих една нова сетивност и то в жена, която разказва за своите проблеми, било то феминистки, сексуални, социални... Фигурите бяха разположени като своеобразен танц, в който се появяваха въртеливи движения. Самите теракотени тела излъчваха някаква сексуалност. Дали беше зов и рев на младата жена, която иска да бъде разкрепостена?
Всичко това ме доведе до мисълта, че в крайна сметка младостта е плът и само плът. От друга страна, бях изумен от това, че тя - все пак да не забравяме времената, в които е живяла - е успяла да се освободи от някои догми и вътрешни задръжки. Точно това ме накара да направя преди много години тази картина, чието място е в нейната галерия. Тази картина е за нея. Изобразил съм две тела, които не можеш да разбереш дали са краят или началото. И точно това въртене в една особена спирала те завърта и същевременно те затваря и те отваря към всичко онова, което Васка Емануилова е искала да изрази.
Аз не бих се ровил в нейната лична биография, за това как тя е живяла, какво е мислила и какво е имала намерение да прави с тези свои фигури. По-късно, разглеждайки другите й портрети, правени от различни приятели, осъзнах, че тя е била изключително изтънчена и интелигентна жена. Подобно на Вера Недкова, която познавах лично и мога да си призная, че бях дълбоко влюбен в нея чисто художнически, а мога да кажа, че и тя в мен. Срещите с нея, разговорите по телефона, бяха прозрения , които отключиха някои неща в мен, за които никога не съм подозирал.
Контактът ми с творчеството на Васка Емануилова е най-вече на ниво тактилност, визуалност, сетивност и то сетивност, която не получавам чрез очите си, а по-скоро от стомаха си. Оказа се, че голямото изкуство се приема със стомаха. Там възлите и трептенията вибрират по друг начин.
Запазих тази картина през времето, защото не исках да отиде в други ръце. Тя си е за галерията на Васка Емануилова. Една малка картинка, която ми напомня за това, че независимо, че не съм я познавал, това за мен е - ако трябва да съм точен - сексуалната революция на българската жена. Защото във времената и в обществото, в които тя е живяла, е имала силата да изрази своите усещания и то пластично. Това я прави изключителна"...

/ДК/