Чувстваме се длъжни да изложим накратко позицията си по двата важни въпроса, които засяга статиите, заявяват от Асоциацията на прокурорите.
"Не ще коментираме подбора на акцентите в публикациите и внушенията, които следват от озаглавяване и позициониране. Смятаме, че те зависят от избора на всеки журналист или редакция, дали и доколко да бъдат задълбочени и обективни и към какъв тип аудитория са се насочили, в полза на чии интереси. Като част от неправителствения сектор се радваме, че демократична България дава широка възможност всеки от нас да стори сам този си избор.
Според нас, като професионална неправителствена организация, те съдържат необективно представена информация, която незаслужено и сериозно уврежда престижа на професията.
Относно броя на прокурорите в България в статиите се набляга върху информацията, че у нас работят най-много прокурори на глава от населението в сравнение с останалите държави от Европейския съюз. Преди да се представят числата за сравними по територия и население държави от Европейския съюз, обективно би трябвало да се предложи и друга съпоставка - относно задачите и полето на компетентност на прокуратурите в различни държави и устройството на националните правни системи.
Честният анализ изисква да се установи и да се признае, че българските прокурори са толкова, колкото е необходимо, за да изпълняват всички възложени им от закона задачи. Дори твърдим, че в някои съдебни райони те са недостатъчно!
Със сигурност има нужда от по-задълбочен разговор на тема каква прокуратура е нужна на българското общество и как да се повиши нейната ефективност при спазване на европейските стандарти. Когато този разговор започне, Асоциацията на прокурорите в България е готова да участва в него най-отговорно, но се надява това да стане на по-високо професионално ниво. Понастоящем българското общество и българският законодател очакват от прокуратурата не само да изпълнява функцията на държавен обвинител по наказателни дела, а й отреждат несвойствени за други правни системи отговорности. Например: да осъществява общ надзор за законност върху административните актове; да провежда задълбочени предварителни проверки по всякакви сигнали и да дава предписания на органи на изпълнителната власт; да участва в административни и граждански производства; да привежда в изпълнение наказанията да осъществява надзор за законност върху дейността на пенитенциарните органи; да инструктира полицейския разследващ апарат и да надзирава дейността му в течение на цялото твърде формално досъдебно производство; сама да изпълнява функции по разследване; да се произнася и обработва деловодно наказателните производства с неразкрит извършител.
Изброяването може да бъде още по-дълго - все с посочване на дейности, които са нетипични и непознати за повечето от прокуратурите в държавите, с които ни съпоставяте. Правомощията на прокуратурата в тези държави са уредени законодателно по такъв начин, че да се изразходва много по-малко ресурс при гарантирана по-висока ефективност. Статистиката в държавите, за които говорим, предлага поле за интересни съпоставки на броя на висококвалифицираните административни служители и асистентите в прокуратурата, които подпомагат дейността й, спрямо броя на прокурорите. При тези сравнения, числата показват, че българските прокурори изпълняват задачите си при минимална административна подкрепа.
Относно заплащането на прокурорите в България въпреки, че Асоциацията на прокурорите в България не разполага със статистика за усреднените стойности на заплащането на магистратите и служителите в прокуратурата ние напълно отговорно твърдим, че посочените в публикацията числа за месечния доход на прокурорите са неверни. Българските магистрати съвсем не са най-високо платените в Европа, както внушава заглавието на публикацията. Не знаем въз основа на какви данни е съставен доклада, цитиран от г-н Терзиев, но си позволяваме да му препоръчаме и други източници на информация - Висшия съдебен съвет, Администрацията на главния прокурор, действащите в Република България нормативни актове. Условията за определяне на магистратските възнаграждения са едни и същи за съдии, прокурори и следователи и информацията за тях е общодостъпна. Те са функция на заеманата длъжност и натрупания стаж. Съгласно ЗСВ минималното месечно възнаграждение в системата на прокуратурата и съда - това на младшите магистрати, се равнява на две средни работни заплати в бюджетната сфера. Най-многобройни в Република България и сред членовете на Асоциацията на прокурорите са колегите, заети в 112-те районни прокуратури и 33-те окръжни и военноокръжни прокуратури. Вътрешното разпределение на ресурсите в прокуратура е тема на отделен задълбочен разговор, за който не намираме повод в публикацията от 26.10.2010 г. Важно е да се подчертае, че работещите в районните и окръжните прокуратури магистрати получават месечни заплати, които са в пъти по-малки от назованото в публикацията число - 3 875 лв. Основната заплата на прокурорите от районните прокуратури и съдиите в районните съдилища в момента е 1573 лв. Доходите на всички магистрати са напълно прозрачни и за разлика от много други служещи на публичния интерес, по закон те не могат да разчитат на други доходи извън своята дейност, освен от научни публикации и преподавателска работа, което е по-скоро изключение, предвид голямата натовареност на колегите".