Кърджали /КРОСС/  Разкопките на крепостта Родостица в местността Балък дере под ивайловградското село Хухла през изминалото лято бяха най-успешните до този момент, предвид многобройните и интересни находки, казва археологът Ивайло Кънев, който ги ръководи, пише "Нов живот".
Работата му там започна през 2007 г. и още през първото лято попаднаха на голяма масивна сграда, чиито каменни стени са преправяни многократно от 4 до 10 век. Сега вече е разкрита значителна част от нея, но още има колебания дали е била административна, представителна или базилика.

Има находки, които могат да са доказателства и за едната и за другата теза. Но определено е била много представителна. За това говори и част от голяма мраморна плоча с гръцки надпис, обрамчен с профилиран бордюр, на която откриха това лято. За съжаление, е само левият долен ъгъл с по една-две букви от 3 реда. Но пък какви букви – високи 5 см. и изписани в строгия и елегантен стил на Римската империя. Очевидно е била поставена най-вероятно на фасадата.
В полза на тезата, че сградата е била храм, говори намереният това лято мраморен съд за светена вода и части от бронзов обков от книга с изображения на светци. А също и екзагия – златарска тежест за везни - еталон. Имало практика да се пазят в храма. Преди две години пък беше намерена хубава бронзова кадилница. Но докато не открием апсида или надпис, който да потвърждава, че става въпрос за църква, не можем да сме сигурни, коментира Кънев.
Това лято изцяло проучиха още едно помещение от подземието на сградата, което са се съхранявали хранителни запаси, за което говорът многото питоси. В ъглите на новото помещение намериха още три питоса и две фино изработени делви от 6 век.
Сред находките има и доста неща, които говорят за живота на хората тук – няколко въдички за риболов в различни размери, нож с украсена костена дръжка, прешлени за вретено, много части от скъпите тогава стъклени съдове и плоско стъкло, части от битова керамика, от глинени лампи.
На основата на проучванията си Кънев смята, че крепостта е била построена през 4 век след преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол. До 6 век е най-хубавият й период, разцвет. Вероятно административният център на региона е бил преместен от вила Армира тук след опустошаването й през 378 г. при готското нашествие. Мястото е останало важно до 10 век, защото след всяко разрушение крепостта е била възстановявана с нетипична за онова време упоритост.
Потвърждават го многобройните монети от тази епоха, кадилницата, надписът, екзагиите /има още няколко от предишни години/, многото фрагменти от стъкло.
През 6 век варвари – хуни и славяни връхлитат региона и крепостта е разрушена, ограбена и опожарена. Веднага след това обаче я възстановяват.
През 9-10 век очевидно по времето на Крум българи са я превзели. Следите от присъствието на дедите ни са коланни апликации и шамански звънчета. Тази година са намерени още едно звънче, апликация и накрайник.
В края на 10 век масивната сграда вече е разрушена и през 11 век на мястото се развива некропол. Находките от него са предимно украшения и то от гробове на 10-14 годишни момичета - наниз от дребни стъклени мъниста, дълъг почти 6 метра, навит на няколко пъти, много гривни и обеци. Върху бронзова гривна се е отпечатала тъканта на дрехата на погребаната.
В края на гробището тази година попаднаха на зид от началото на 13 век, като датираха по монети и керамика около него. Смяташе се, че животът тук приключва през 12 век. Кънев го свързва със завладяването на Константинопол от кръстоносците през 13 век, при което крепостта губи значението си.

/ВС/