София /КРОСС/ Предполагам че щом проектът е бил одобрен от съответните институции, такава оценка е направена предварително. Преди всичко там се безпокоят за миграцията на слоновете, а не толкова за магнитната ос на земята, коментира за Информационна агенция КРОСС научният сътрудник от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН Стефан Пиперов информацията за инсталирането на най- големия магнит в света от индийски учени. "Тъй като и по-рано сте ме питали за тази опасност - отместването на магнитните полюси, появата на "трети магнитен полюс" и пр. - нека да коментирам само, че макар и по-голям от магнитите в ЦЕРН, индийският магнит ще бъде с три пъти по-слабо магнитно поле, така че евентуалното въздействие върху магнитното поле на Земята би било от същият порядък, както това на експеримента CMS във ЦЕРН да речем, и със сигурност много по-малко от това на колайдера LHC", каза ученият.

В отговор на въпрос какво означава ловенето на неутриното от атмосферата на Земята, както и наблюдаването на антинеутриното и  до какви изводи може да доведе това, Пиперов отговори:

"Неутриното и антинеутриното са добре известни неутрални частици, раждащи се при слабите взаимодействия. Напоследък те са предмет на засилен научен интерес, защото експериментално бе доказано, че те имат маса. Досега, Стандартният Модел на Елементарните Частици ги описваше като безмасови. Има няколко експериментални установки по света които от десетки години се занимават с проблематиката.

Основните източници на неутрино и антинеутрино са:

Слънцето, където те се раждат по време на нормалният процес на горене;

Атмосферата, където се раждат в процеса на разпадане на пионите и мюоните получавани от космическите лъчи;

и ядрените реактори, където неутрина се раждат в резултат на ядрените реакции.

Индийският експеримент ще измерва атмосферното неутрино. А "ловенето" им в конкретният случай означава регистрирането им в детекторната установка, вследствие реакцията на неутриното със материала на магнитите. Тъй като неутриното взаимодейства с материята изключително рядко, тези процеси са редки, и затова изискват огромни обеми вещество в което да могат да станат повече такива взаимодействия.

Като пример може да се посочи експериментът Super-Kamiokande в Япония, който използва 50'000 галона свъхчиста вода като вещество, в което да се детектират взаимодействията.

Един от възможните изводи или резултати, до които може да доведе индийският експеримент, ще бъде измерването на един от параметрите на смесване на трите поколения неутрино. Този резултат ще може да бъде получен когато сноп от неутрина се изпрати от ЦЕРН към индийската установка".

/ВН/