София /КРОСС/ На днешното си 221-во заседание Съветът по европейските въпроси (СЕВ) одобри българската позиция за предстоящото заседание на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи, проекта на Националната програма за реформи 2010-2013 г., и обсъди резултатите от срещата на националните лица за контакт и представителите на Генерална Дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия по последния проект на Плана за действие за Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския регион, съобщиха от Министерски съвет.
Предвижда се на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), което ще се състои на 8 и 9 ноември 2010 г. в Брюксел, да бъдат обсъдени приоритетните теми на Съвета по време на Белгийското председателство на Европейския съюз, както и такива, работата по които е започнала по време на предходните председателства на ЕС.
Сред основните теми на заседанието на министрите на ЕС по правосъдие и вътрешни работи е предложение за Регламент за изменение на Регламент 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване. С промените се отчита напредъкът, постигнат от Албания и Босна и Херцеговина в диалога за визова либерализация по отношение на критериите, свързани с опазването на обществения ред и борбата с незаконната миграция. В тази връзка се предлага прехвърляне на двете държави в списъка с третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки. Позицията на Република България е в подкрепа на предложението, с което гражданите на Албания и Босна и Херцеговина ще бъдат освободени от изискването за притежаване на краткосрочни визи. Така ще се активизира регионалното сътрудничество като част от европейската интеграция на Западните Балкани и ще се подпомогне укрепването на стабилността и сигурността в региона.
В частта "Правосъдие" ще се проведе ориентационен дебат относно проект на директива за Европейската заповед за разследване в наказателноправната област. Заедно с група държави-членки, България е съвносител на предложението, с което се създава единен ефективен и гъвкав инструмент за събиране на доказателства в международен контекст в рамките на наказателното производство.
Съветът по европейските въпроси одобри и проекта на Национална програма за реформи на Република България 2010-2013. Националната програма за реформи (НПР) е инструментът, чрез който се изпълнява Стратегията "Европа 2020" на национално ниво. Българската НПР обхваща 4 основни приоритета до 2020 година, както следва:
• По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни градове, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
• Конкурентоспособна младеж – намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
• Най-добра бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност и влизане в Еврозоната;
• По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
Националните цели в изпълнение на петте цели на Стратегията "Европа 2020" са:
• Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64 години;
• Повишаване на равнището на комбинираните инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) от страна на публичния и частния сектор до 1,5% от БВП до 2020 г.
• Намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г.; увеличаване на 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.; подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляване с 50% енергийната интензивност на БВП до 2020 г.;
• Намаляване до под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст 30-34 години със завършено висше или равностойно на висше образование;
• Намаляване броя на лицата, живеещи в бедност с 260 000 лица (16 % от броя на бедните през 2008 г.)
Проектът на НПР ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет на 3 ноември 2010 г. и изпратен до Европейската комисия.
На днешното заседание на СЕВ бяха обсъдени и резултатите от проведената на 20 октомври т.г. среща на държавите-членки на ЕС и представители на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия във връзка с новата Стратегия на ЕС за развитие на Дунавския регион. По време на срещата, българската страна e обърнала внимание на необходимостта от общо стратегическо планиране от държавите-членки на ЕС, което да включва разработването на общи планове за единно териториално планиране на страните от Дунавския регион. България също така е потвърдила желанието си да бъде координатор на приоритета на Дунавската стратегия, свързан с насърчаване развитието на туризма и на дунавската култура. Координацията на този приоритет българската страна е готова да осъществява в тясно сътрудничество с Румъния и Сърбия.
/ВС/
Предвижда се на заседанието на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), което ще се състои на 8 и 9 ноември 2010 г. в Брюксел, да бъдат обсъдени приоритетните теми на Съвета по време на Белгийското председателство на Европейския съюз, както и такива, работата по които е започнала по време на предходните председателства на ЕС.
Сред основните теми на заседанието на министрите на ЕС по правосъдие и вътрешни работи е предложение за Регламент за изменение на Регламент 539/2001 за определяне на третите страни, чиито граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки, както и тези, чиито граждани се освободени от това изискване. С промените се отчита напредъкът, постигнат от Албания и Босна и Херцеговина в диалога за визова либерализация по отношение на критериите, свързани с опазването на обществения ред и борбата с незаконната миграция. В тази връзка се предлага прехвърляне на двете държави в списъка с третите страни, чиито граждани са освободени от изискването да притежават виза, когато преминават външните граници на държавите-членки. Позицията на Република България е в подкрепа на предложението, с което гражданите на Албания и Босна и Херцеговина ще бъдат освободени от изискването за притежаване на краткосрочни визи. Така ще се активизира регионалното сътрудничество като част от европейската интеграция на Западните Балкани и ще се подпомогне укрепването на стабилността и сигурността в региона.
В частта "Правосъдие" ще се проведе ориентационен дебат относно проект на директива за Европейската заповед за разследване в наказателноправната област. Заедно с група държави-членки, България е съвносител на предложението, с което се създава единен ефективен и гъвкав инструмент за събиране на доказателства в международен контекст в рамките на наказателното производство.
Съветът по европейските въпроси одобри и проекта на Национална програма за реформи на Република България 2010-2013. Националната програма за реформи (НПР) е инструментът, чрез който се изпълнява Стратегията "Европа 2020" на национално ниво. Българската НПР обхваща 4 основни приоритета до 2020 година, както следва:
• По-добра инфраструктура – по-добра свързаност с Европа, устойчиви и конкурентоспособни градове, с достъпни услуги и по-добра свързаност помежду им и с по-слабо развитите територии, запазване и утвърждаване на българското културно-историческо наследство и природно богатство;
• Конкурентоспособна младеж – намаляване на дела на рано напусналите училище, увеличаване броя на младите хора, завършили висше образование, стимулиране на младите учени, реализация на младите хора в България;
• Най-добра бизнес среда в ЕС – най-ниска данъчна тежест за бизнеса и домакинствата в ЕС, по-висока заетост, повече инвестиции (вкл. в НИРД и иновации), фискална стабилност и влизане в Еврозоната;
• По-голямо доверие в държавните институции – ефективна съдебна система и гарантиране на върховенството на закона, защита на интересите на гражданите и бизнеса, социална справедливост и сигурност.
Националните цели в изпълнение на петте цели на Стратегията "Европа 2020" са:
• Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст 20-64 години;
• Повишаване на равнището на комбинираните инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност (НИРД) от страна на публичния и частния сектор до 1,5% от БВП до 2020 г.
• Намаляване на емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г.; увеличаване на 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2020 г.; подобряване на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляване с 50% енергийната интензивност на БВП до 2020 г.;
• Намаляване до под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст 30-34 години със завършено висше или равностойно на висше образование;
• Намаляване броя на лицата, живеещи в бедност с 260 000 лица (16 % от броя на бедните през 2008 г.)
Проектът на НПР ще бъде разгледан на заседанието на Министерския съвет на 3 ноември 2010 г. и изпратен до Европейската комисия.
На днешното заседание на СЕВ бяха обсъдени и резултатите от проведената на 20 октомври т.г. среща на държавите-членки на ЕС и представители на Генерална дирекция "Регионална политика" на Европейската комисия във връзка с новата Стратегия на ЕС за развитие на Дунавския регион. По време на срещата, българската страна e обърнала внимание на необходимостта от общо стратегическо планиране от държавите-членки на ЕС, което да включва разработването на общи планове за единно териториално планиране на страните от Дунавския регион. България също така е потвърдила желанието си да бъде координатор на приоритета на Дунавската стратегия, свързан с насърчаване развитието на туризма и на дунавската култура. Координацията на този приоритет българската страна е готова да осъществява в тясно сътрудничество с Румъния и Сърбия.
/ВС/
Източник: Информационна агенция КРОСС
