Но, ако си спомним предишните посещения на Путин в България, когато българското правителство беше основно от БСП, която винаги е симпатизирала на Русия и ги сравним с предстоящата визита, то много от раздела "пределно ясно" ще се окаже, че е "много недоизказано". Така например, през януари 2008 година в Русия се появиха статии в сериозни експертни издания, които се свеждаха до алгоритъма на почти основополагаща мисъл: "Путин отвоюва България от САЩ". Изменението на политическия климат в България може би е свидетелство за това, че пътя, по който тогава тръгнаха българските и руските политици се оказа доста дълъг: правителството на Станишев отстъпи мястото си на правителството на Борисов, а самият Путин през март тази година предаде президентските си пълномощия на Дмитрий Медведев и стана министър - председател. Тогава, през януари 2008 година, се обсъждаше "Южен поток", който стана основен конкурент на известния проект "Набуко". А това е вече нещо повече от проста икономика, това са проблеми на геополитиката на Русия и ЕС в най- обща форма, проблеми, свързани с влиянието на САЩ
в близкоизточния и в южния европейски район,, а оттам малко или много и съдбата на България в близките десетилетия.
Освен това страстите се разгорещиха и около проекта "Бургас - Александруполис". Говореше се за проблемния проект АЕЦ "Белене", за фериботните връзки между пристанищата Кавказ и Варна, за развитието на руския туризъм, включително и за въпросите за "усвояването" на руските пари, при закупуване на недвижими имоти в България, за визовите връзки, за проблемите, свързани с разширяването на НАТО в Източна Европа и за всичко, което е свързано с това, както за Русия, така и за България, за проблемите около АЕЦ "Козлодуй", които тогава още не бяха решени.Та нали България тогава попадна в положението на енергиен "глад" заради спирането, по искане на Брюксел, на четирите от шестте блока на АЕЦ-а. Тогава министърът на външните работи Ивайло Калфин, доста неочаквано за руснаците, много "добродушно" заяви, че България "ще се вслушва в съветите на Вашингтон" и явно, ще го уведомява за всичко, което става на преговорите.
Ако си спомним тези доста драматични събития около преговорите преди две години, а също така, ако отчетем и факта, че в политиката нищо не се забравя и никога не се губи главната причина, то веднага ще стане ясно, че предстоящата среща ще бъде изпълнена със същия, ако не и по- голям драматичен потенциал, отколкото през 2008 година. И никой няма да се "върти като слон в стъкларски магазин".
В проблемите около проекта "Южен поток" бе въвлечена и Румъния като алтернатива на България /резервен вариант за Русия/. Много оцениха това като "безсрамен шантаж", който принуждава правителството на Борисов да отстъпи заради "политическата демагогия" в полза на "икономическия прагматизъм" и целесъобразност, въпреки разминаването с предишните му изявления и, както смятат руските журналисти, на свойствената му капризна амбициозност. Трябва да се отчете и това, че Брюксел призна за абсолютно легитимен по отношение на законодателството на ЕС големият европейски газов проект на Русия, в който ще участват много европейски страни, в това число и България. Опасността е да загуби статута си на европейски енергиен разпределител, като отстъпи тази си дейност, например на Румъния, още повече дисциплинира правителството на Бойко Борисов. И това, неговият руски колега Путин знае най-добре от всички. Посещението му бе предшествано от работата на експертите в България, визитите на неговите вицепремиери и редица преговори между важни функционери, за които знаят единици. Вицепремиерът Зубков, близък човек на Путин, и несъмнено един от неговите най- доверени хора, още през юли 2010 година долетя в София и успя да договори "пътната карта" по проекта "Южен поток".
Всичките въпроси, които бяха повдигнати през 2008 година и които станаха директен повод за разговори относно противопоставянето на Америка и Русия на българската енергийна "платформа", отново ще бъдат повдигнати на предстоящата среща на премиерите. Трябва да бъде придвижен от "мъртвата точка" проекта "Белене", отново трябва да бъде повдигнат въпроса за фериботните съобщения, за визите и за това, което през тези две години не е било забравено. Създаването до 15 ноември/ в съответствие с договорената от Зубков "пътна карта"/ съвместно българо - руско обединение за разработването на технико- икономическите параметри на проекта е и официалната тема за преговорите и посещението на Путин. Без съмнение, работните групи са си свършили вече работата и Бойко Борисов сега може да се чувства къде по-комфортно в нестабилните икономически води на това време на криза, отколкото, ако България отново трябваше да заявява своите позиции, както правеше преди. Една от тези позиции- е екологичния компонент на този проект и още повече на проекта "Бургас-Александруполис". Ще видим дали българският премиер ще си спомни отново за това или върху него вече е оказало влияние сегашната благосклонна позиция на Брюксел и възможното алтернативно заместване на България в тези проекти от други, по - непретенциозни страни и от техните политици, както и необходимостта от преодоляването на тежката икономическа криза, новите работни места и съпътстващите проекти за частните компании с допълнителните данъци за българската хазна, традиционните симпатии между българи и руснаци, перспективата за насочване на финансов поток по посока на България, включително и най - разнообразен и изключително изгоден транзит на скъпи енергийни ресурси през нея, настояването за по- скоро включване в проектите на такива държави като Гърция, Австрия, Словения, Сърбия , Унгария, Хърватия. И тук не става вече въпрос за скрупули.
Но трябва да сме готови и за протести от страна на опозицията на Бойко Борисов. Русия, например, се отнася към това винаги спокойно. Има приоритети, които преодоляват всякакви амбиции. Възможно е, това да е повече от положителен пример. Владимир Путин го олицетворява напълно. В Русия предполагат, че срещата в София ще премине без ненужни изненади и сривове. Руско- българската "пътна карта" е известна вече с всичките й подробности и засега не предизвика ничие недоволство. Във всеки случай не официално.При това, България не трябва и не е нужно от никого да се "отвоюва"- тя има напълно ясни жизнени интереси.

Андрей Бинев, руски журналист и анализатор

Коментарът на КРОСС: София и Москва - нужда от прагматичност