47% от пълнолетните българи заявяват, че съзнателно са намалили и се опитват да намаляват разходите си за храна и продукти за всекидневно ползване. Данните са от специалното социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, посветено на световната финансова криза.
Финансовата и икономическата криза в Европа притиска все по-голям дял от българските граждани да ограничават разходите си и да се съобразяват с по-трудната обстановка в страната. Ограничаването на всекидневните разходи за храна и продукти за бита, както и изборът на по-евтини стоки са най-често практикуваните действия, свързани със спестяване на средства и справяне със семейния бюджет – и тази година и през 2009-а.
Отчитаме значителен ръст в дела на българите, които заявяват, че са намалили бюджета си за храна и стоки от първа необходимост. През 2009 година малко над една трета от българите (34%) заявяваха, че пестят от храна и други разходи за поддържането на домакинствата. Днес този процент е с над двадесет пункта по-висок – 47%.
Делът на пестящите от разходите за храна е значително по-висок сред българите над 55-годишна възраст (57%), жителите на малките градове (57%) и безработните (60%).
Избирането на по-евтини стоки отпреди кризата е друг начин за пестене на средства в тежката икономическа ситуация. 41% от българските граждани заявяват, че все по-често избират продуктите с по-ниска цена. Процентът, купували по-евтини стоки през 2009 г., беше значително по-нисък – 26%.
До по-евтините стоки като начин за ограничаване на разходите прибягват най-често жените (46%) и жителите на областните градове (53%).
Едва 27% от запитаните заявяват, че успяват да се справят със семейния си бюджет и без ограничения и сериозно намаляване на разходите си. Само преди 3 години процентът незасегнати пряко от кризата по този начин беше почти двойно по-висок – 45%. Относително по-слабо притеснените от кризата (които не са предприемали значителни мерки за справяне със средствата си) са най-младите българи (между 18- и 25-годишна възраст), столичаните (41%), както и самонаетите и занимаващите се със собствен бизнес (37%).
Ограниченията във всекидневието подхранват и песимизма по отношение на състоянието на икономиката в бъдеще. Почти половината от българските граждани (45%) не очакват скорошно възстановяване на европейската и българската икономика от кризисното положение – според тях кризата в Европа ще приключи след повече от 2-3 години. Най-оптимистичните нагласи – за излизане от кризата до края на 2012 година, са споделени от едва 4% от пълнолетните българи. Умерените оптимисти са малко над една пета – 22% от българите очакват възстановяване на икономиката до 2-3 години.

Изследването е проведено през първите дни на месец януари, национално представително е и обхваща 1008 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.