Капитан Томов, какви бяха причините да си подадете оставката?

Договорът ми за управление изтичаше в началото на февруари т.г. Месец по-рано с писмо уведомих министъра на транспорта, че не желая той ми да бъде подновен, като изложих следните мотиви – председателят на съвета на директорите (СД) Кръстьо Кривов е некомпетентен, не познава дейността, извършва системни нарушения на вътрешните нормативи (изреждани в писмото), умишлено забавя или блокира важни за работата на дружеството решения, грубо се намесва в оперативната ми работа и в тази на дружеството, манифестира близките си отношения с министър Московски, но с нищо не подпомага работата на дружеството: не умее да работи с хора, ругае ги и изисква да му донасят; прокарва се политика за физическо ликвидиране на БМКЦ от среди с личен интерес и с подкрепата на членове на СД. Освен това не възприемам назначаването в СД на некомпетентни, непознаващи дейността на дружеството и чужди на бранша, лица; не възприемам мудната работа на СД – от една страна, поради непознаване естеството на дейността на БМКЦ и от друга с цел умишлено забавяне развитието на Центъра; не възприемам безотговорното отношение към качеството на подготовка на българските морски лица и липсата на последователна държавна политика към морската квалификация в съответствие със задълженията, произтичащи от ратифицирането от Р.България на Kонвенция STCW. Всъщност, оставка на практика не съм подавал, довърших договора си до край.

В какво състояние бе БМКЦ като го поехте и в какво – като напуснахте?

При постъпването ми през февруари 2010 дружеството беше наистина в окаяно финансово състояние. Предстоеше изплащането на голям и с тежки условия кредит, приходите от учебна дейност бяха ниски, колективът беше демотивиран за бъдещето, сградата се нуждаеше от спешни ремонти и пр. Финансовите хоризонти бяха отчайващи и неясни. В спешен порядък с обединените усилия на колектива се очерта проект на програма за преодоляване на кризисната ситуация, която внесох в съвета на директорите (тогава съвета се оглавяваше от друг председател, Кривов беше спуснат в края на 2010 година). След одобрението се пристъпи към реализирането. В личен план целия колектив прояви разбиране в името на съществуването на центъра и на общо събрание се прие единодушно решение да се спре изплащането на т.н. социални добавки, като СД се задължи при първите признаци на стабилен растеж на финансовите резултати добавките да бъдат поетапно върнати. С твърде оскъдните средства се направиха най-спешните и неотложни ремонти по сградата, подобрихме енергийната ефективност, изградихме няколко нови кабинета (притиснати от новите конвенционални изисквания от май 2010), с много усилия и тежки преговори подновихме 5 годишен договор за тренажорите с норвежкия производител, но на много по-изгодни условия, извършихме годишните докови ремонти на двата кораба – ветрохода “Калиакра“ и крайбрежния “Ат.Димитров“. Постепенно потокът курсисти започна да се увеличава, приходите също, изплатихме кредита без просрочие. През 2011 година финансовите резултати търдо се установиха с положителна посока. Колективът заработи със желание, тогава пълномощниците му поставиха въпроса за връщане на част от отнетите добавки, но председателя на съвета Кривов категорично отказа с мотив световната криза?! До моето напускане председателя Кривов не приемаше в СД да се обсъжда този въпрос. Хората останаха излъгани и започна силно текучество. Обвинителят Кривов “откри“ причината в изп.директор – недостатъчно мотивиране на хората! Напускаха подготвени с години кадри. Повишение на заплатите в БМКЦ не е правено от 2008 година.

Какво се случва с Центъра от вашето напускане досега?

За изпълнителендиректор беше назначен третия член на съвета, Светлан Цветков. До момента в СД функцията му се изчерпваше единствено с мълчаливо поддържане на мнението на председателя Кривов и получаване на месечното си възнаграждение “защото ми трябват пари” – негови думи, изречени в чистосърдечно признание насаме.
Какво става в момента не мога да ви кажа в детайли, но чувам за уволнения от една страна и повече назначения, от друга. Без обява, без конкурс, с високи заплати. С встъпването си новия СД е провел среща с колектива и е обещавал коренна промяна с завишено заплащане. Подготвеният проект за осъвременена методика на заплащането на преподаватели и служители все още не бил разглеждан в СД и нямало изгледи това да стане близко бъдеще. Единствено възвръщането на част от отнетите преди три години социални добавки е било прието – най-после! и ознаменува встъпването на новото ръководство в длъжност. В активите си БМКЦ има сграда на два етажа, част от бившия НИПКИК, получена като апорт от БМФ, която е разбита преди 20-на година и се намира в окаяно състояние. Възстановяването й би коствало непосилен за БМКЦ финансов ресурс. Чувам, че в СД отново се обсъжда идеята на председателя Кривов за изграждането й в многоетажен хотел или офис-сграда (!) с кредитни средства или друга форма на финансиране. Чувам и за други смели административни идеи, но нищо по отношение на учебната дейност, развитие и осъвременяване на учебната материална база или други инициативи по основната дейност на БМКЦ.

Какво е положението с ветрохода „Калиакра“?

Калиакра отново, за трета поредна година, няма да плава зад граница с практиканти. Не бях напуснал когато дойде запитване за наемане на кораба за превоз на туристи от Несебър до Созопол. От пръв поглед бе видно, че ценово е неизгодно, но председателя Кривов прегърна идеята, очевидно близка фирма. Сега чувам, че са се отказали. Екипажът се пръсна, останаха шепа хора плюс пазачи, които пряко сили извършват подръжка доколкото могат. Опасявам се, че ще надделее виждането “освобождаване от всичко, което не ни носи преки приходи“ и съдбата на кораба ще се реши по най-лесния начин – чрез продажба или някаква форма на отдаване под наем, което да го довърши. Разговарям с колеги зад граница, недоумяват от отношението ни като морска държава към това богатство – да имаш ветроход за обучение и да го държиш вързан на кея. Затворете училищата, защото не стига тебешира!

Неофициално ви обвиняват в изостряне на отношенията между БМКЦ и ВВМУ...

За мен обвиненията на Кривов нямат никаква стойност и значение. Той няма капка понятие и за двете институции. Като често срещания съвременен тип конюнктурен партиен функционер, партията се приема като средство за вместване в определена изгодна в личен план схема. За него корабоплаването като индустрия се изчерпва с туристическите корабчета в Несебър, а квалификационната дейност - като курс за управление на яхти. Това е хоризонта.

Но все пак вие имахте противоречия с ВВМУ?

Да, противоречия имах, но трябва да изясня – те бяха свързани единствено във връзка с квалификационната подготовка, където бяхме „конкуренти” в добрия смисъл на думата. От създаването си преди 135 години, училището е служило само на една кауза – възпитание, обучение и изграждане на морски кадри със солидни теоритични и практически познания, с устойчиви морално-волеви качества и родолюбци. Сред командирите от различни нива в историята на Училището се откроява плеяда достойни офицери, предани на каузата и уважавани от поколения възпитаници.
Съвестта ми не би позволила да имам нещо против или да работя срещу институцията ВВМУ. И аз, както хиляди мои колеги съм израснал в професията на моряка в тази сграда, вдъхнат ми е духа й, следвам традициите й и няма сила, която да ме принуди да не се прекланям пред нея като в храм.

Получавали сте обвинения за конфликт и с Морска администрация?

Това е напълно неоснователно и произхода му е отново с адрес Кривов. С Морска администрация имахме спор, който се оказа твърде продуктивен с приемането на Наредба 6 (Наредба за компетнтността на морските лица в Р.България) през миналата година. В подготовката й взехме участие представители на всички морски учебни заведения. В крайна сметка се възприеха почти изцяло предложенията на БМКЦ. С колегите от ИА“Морска администрация“ съм имал и продължавам да имам отлични колегиални отношения на база взаимно уважение и професионално подпомагане. След промените в Конвенцията от 2010 година се наложи разработване на много нови учебни програми, старите трябваше да се актуализират, създадоха се нови стандарти, промени се начина на изпитване за степен и ред други. Всичко това се разработи и внедри в учебния процес в тясно сътрудничество между ИА“МА“ и БМКЦ. Дискусии сме имали много, но конфликт никога. Надявам се така да продължава и в бъдеще.