Децата от Център за настаняване от семеен тип „Сияние” в Кюстендил прекараха 10 дни в красивото българско село Широка Лъка в Родопите, благодарение на г-н Емил Босев – дарител и приятел на Фондация „Сийдър”. Ето какво разказа за пътуването Милена Дертлийска- Ръководител екип в „Сияние”:
„Едно от момичетата ни чакаше с нетърпение в 5 ч. сутринта, при все че тръгвахме в 7ч. Вече беше събудила цялата къща. Ние трескаво подготвяхме багажа с усещането, че може би забравяме нещо.
Така или иначе тръгнахме навреме. Бяхме купили федербал, карти за игра и карти-лото за забавление, лекарства и козметика за престоя ни в Широка лъка. Взехме и храна за пътя до там. Всички бяха щастливи, че пътуват с буса и усмихнати поехме дългия път. Не минахме и 50 км, когато търпението на едно от момчетата се изчерпа, което наложи спирането ни на няколко бензиностанции. Пътуването не мина гладко разбира се, което не сме и очаквали, но славно пристигнахме в 14 ч. в селце, изпълнено с български дух и природно очарование. Къщата, която ни беше любезно предоставена от г-н Емил Босев, беше великолепна, както отвън, така и вътре лъхаше уют и топлина. На камината намерихме информация за това как да ползваме къщата - къде се намират приборите за хранене, къде стоят чиниите, как да ползваме ел. уреди, какви забележителности можем да видим в околността. Тази информация беше изключително полезна! Разпределихме се кой къде ще спи и излязохме за кратка разходка до близкия магазин, за да напазаруваме за вечеря. След това разопаковахме багажа, като всеки намери място за личните си вещи. Вечерята мина неусетно почти и зов за лягане се четеше в очите на всички. За съжаление не това имаха предвид две от момичетата - те бяха толкова превъзбудени, че цяла нощ не заспаха. Така мина първият ден - с емоции, очаквания и недоспиване.
Следващите дни се отдадохме на дълги разходки, както в селото, така и извън него. Разгледахме кокетните старинни къщи и калдаръмени улички, изпълнени с възрожденски дух и черквата, която е построена за 38 дни от местните хора. Благодарение на буса и нашия шофьор, достигнахме до селца, в които времето беше спряло и усещаш едновременно страх от величествените гори и спокойствие от липсата на шум, забързани хора и коли. Всички потребители и персонал се чувствахме прекрасно. Играхме на федербал, брахме цветя и диви ягоди. Чистият въздух действаше много добре на апетита, затова и следобедната закуска беше на тревата. Всеки си изяждаше всичко без подканяне и уговорки. Радвахме се на слънчево време, чист въздух, дълги разходки и щастливо детство.
Посетихме с. Солища, с. Върбово и зимния ски курорт Пампорово, които са заобиколени от тучни ливади и величествени гори. Имаше вероятност да срещнем и мечката – гризли, но за щастие срещата се размина. Затова пък срещите ни с хората бяха на двата полюса – едните ни поздравяваха и ни питаха откъде сме и как се чувстваме, а другите ни гледаха странно и стояха далеч от нас. На едно от момчетата това отношение не му попречи и непрекъснато ни насочваше с ръка (като регулировчик) в желаната от него посока, като посоката се менеше за секунди. Така дните се изнизаха неусетно. Тръгнахме си доволни и с нетърпение, защото знаехме, че от вкъщи по - хубаво няма."