От няколко дена тече една малка дискусия в Интернет пространството. Тя е посветена на съдбата на грамадата от камъни пред общината във Варна. Грамада, която десетки хиляди варненци натрупаха след самозапалването на Пламен Горанов. Поводът за дискусията – бащата на Пламен е помолил грамадата да бъде премахната. Човекът го е направил без да търси показност или сензация – просто купчината камъни няма как да съхрани паметта за един млад човек, който изгоря, за да покаже посоката на другите.
От своя страна Община – Варна възнамерява да постави паметна плоча, където хората да могат да оставят цвете. Идея похвална, обаче общината влиза в един Параграф 22. Ако премести камъните от грамадата, ще бъде обвинена, че иска да замаже народния гняв. От друга страна, ако грамадата остане, до края на зимата определено няма да има естетически вид.
А защо не самата грамада да бъде използвана за изграждане на постамента на един паметник на Пламен. Просто трябва един скулптор с въображение да подреди камъните и да ги укрепи в един монолитен блок. Така и болката на варненци, всеки един от които е занесъл своя личен камък ще остане вплетена в историята. За да запомнят хората Пламен, не е достатъчна една плоча, тя трябва да бъде символ като мемориала на Ян Палах. Варненци вече построиха достатъчно силно въздействащ паметник.
Грамадата като част от един бъдещ паметник ще напомня и на всеки, който влезе в сградата срещу него, че Пламен стои и гледа. И вече не е сам. Вече гледат всички, които се събудиха от това, което той направи. Сега вече не е нужно да трупаме камъни. Просто е нужно да помним. Пламен вече не му трябват камъни, трябват му цветя. А ако някой забрави, че го гледаме, винаги можем да надстроим грамадата.

Мемориалът на Ян Палах