Все повече хора от бедните източноевропейски държави Румъния и България имигрират в Германия. В публичното пространство това се приема като проблем и донякъде дори като заплаха. Мнозина смятат, че българите и румънците се интегрират по-трудно от други чужденци на трудовия пазар и в обществото. Освен това съществуват твърдения, че те се превръщат в бреме за публичните финанси, пише "Ди Цайт". Медиите се хванаха за този образ и намериха редица примери за тази форма на имиграция заради бедност в големите германски градове. Наистина България и Румъния са най-бедните страни - членки на ЕС, според Евростат приходите на глава от населението там са едва 39% от средното за Германия ниво. За сравнение - средните приходи на страните от разширяването на 2004 г. са 58% от германските.

Естествено е тази голяма разлика да доведе до увеличена имиграция. Въпросът е дали тази имиграция ще бъде финансов и социален проблем за Германия. Един бърз поглед върху статистиката може да отговори на този въпрос. В края на 2012 г. 9,6% от българите и румънците в Германия са били безработни, което е малко над средното ниво за федералната република - 7,4 на сто, и далеч под средното за всички чужденци - 16,4%. По същото време около 9,3% от българите и румънците получават социални помощи.

Процентите при чужденците и за цяла Германия са съответно 16,4% и 7,4%. Изводът е, че българите и румънците принадлежат към имигрантите, които най-лесно се интегрират. Това, разбира се, би могло да се промени, тъй като имиграцията от България и Румъния е започнала сравнително скоро.

Защо обаче се получава такова разминаване между образа, наложен в публичното пространство, и в националната статистика? Това донякъде се дължи на регионалните различния: безработните българи и румънци в Щутгарт и Мюнхен са съответно 5,6%, а в Дуисбург и Берлин - съответно 27 и 25 на сто. Сходни са дяловете на българите и румънците, които получават социални помощи от държавата. Затова е неправилно да се правят изводи как имигрантите от България и Румъния биха представлявали като цяло тежест за социалната държава и публичните финанси. По-скоро е вярно обратното.

По принцип чужденците и германците с миграционен произход получават повече държавна помощ, но пък най-голяма полза извлича пенсионното осигуряване и това се дължи на възрастовата структура на имигрантите - те плащат вноски, но сред самите тях почти няма пенсионери. Разбира се, и те получават пенсии, но като цяло през живота си внасят повече, отколкото накрая получават. Накрая равносметката е следната: колкото по-добре квалифицирани са и колкото по-добре се интегрират на трудовия пазар, толкова по-добре за социалната система.

Това не означава, че всички държавни системи печелят, просто ползите и загубите са неравномерно разпределени. Най-големият губещ е системата, която осигурява помощите за безработни, a печелещият - пенсионното осигуряване. И все пак трябва да подобрим наложения образ за имигрантите от България и Румъния, не на последно място, за да не бъде населението на тези държави неоснователно стигматизирно. /БЛИЦ