Госпожо Владимирова, след като от дома „Асен Златаров” бяха открити две деца, които са ХИВ позитивни, започнахте редовно да изследвате малчуганите от домовете. На какъв период ги тествате?
- На 6 месеца им правим тестове за ХИВ. Мисля, че процесът се контролира. Искам да подчертая, че в „Асен Златаров” имаше само две деца, които бяха ХИВ позитивни и бяха настанени със заповед в дома, но те не пребиваваха там. Оказа се, че връзката с родителите им е много силна и те веднага след настаняването бягаха. Този скандал доведе до други негативни за останалите деца от дома ефекти. Трудно им намерихме училище, в магазините на ги допускаха. Бяха отхвърлени от обществото. В училището трябваше да докажем на учителите и родителите, че децата нямат здравословен проблем и че имат правото на образование и достъп до него.

- Имате ли открити други случаи на деца с ХИВ?
- В общинските домове няма. - Къде са децата, които бяха ХИВ позитивни и имаха заповеди за настаняване в „Асен Златаров” - в дома или при семействата си?- Едното е настанено в кризисен център, а другото е реинтегрирано в семейството. На двете семейства беше предложена подкрепа, като едно от тях е  в център за временно настаняване. Здравословното състояние на децата с ХИВ се наблюдава от Министерството на здравеопазването, като ние поддържаме непрекъснат контакт с колегите.

- Имаше сигнали за насилие в същия дом. Има ли уволнени служители?
- Да, имаше такъв случай. Служителите са отстранени. От 15 септември този дом е предоставен за управление на неправителствени организации – Института за социални дейности и практики и Международната социална служба. Това са две работещи неправителствени организации. Едната работи конкретно с деца с девиантно поведение. Това е поредната стъпка, която предприе общината, за да можем да направим много добро качество на услугата и заедно с тях да закрием дома до 2015 г. Неправителствените организации назначават персонала, а ние контролираме дейността вътре. Знаем, че такива домове не трябва да съществуват. Затворихме дома за деца  „Надежда” в жк „Младост” в началото на тази година, а преди това дом „Христо Ботев”. Предстои закриване и дом за деца „Св. Иван Рилски”. До април 2014 г. се предвижда и закриване на дома за деца с увреждания „Дъга”. Там има 60 непълнолетни с умствена изостаналост. Те ще бъдат настанени в 13 центъра за настаняване от семеен тип и 3 защитени жилища, които са в 8 района на столицата - Връбница, „Красна поляна”, „Подуяне”, „Овча купел”, „Горна баня” и др. Ние искахме да са близо до училище, до детско заведение, а не просто да бъдат настанени някъде. 30 от децата ходят в помощно училище, а останалите над 20 ще бъдат подпомагани от ресурсни учители. Хората не трябва да се притесняват, че в близост до техния блок или къща ще има защитено жилище, в което са настанени  8–10 деца с увреждания. Те са под 24-часово наблюдение от персонал. До началото на 2015 г. планираме да затворим „Асен Златаров”. За всяко дете трябва да бъде осигурена подходяща среда. За да бъде закрит домът, там трябва да работят специалисти. Затова трансформирахме длъжността „възпитател” в „социален работник”. В този дом много малко от децата ходеха на училище. Не мога да кажа, че сега нямаме отпаднали или всички са редовни.

- От догодина в София колко дома за деца ще има?
- Столична община провежда последователна политика за децата, настанени в институции. В началото на 2014 г. ще бъде закрит домът за деца с увреждания „Дъга”. Поетапно ще бъдат закрити и останалите три дома за деца на територията на столицата - „Асен Златаров”, Драгалевци и „П. Р. Славейков”. Специализираните институции не са място за живот, ние се стремим да  осигурим за всички деца адекватни социални услуги в общността, отговарящи на техните потребности, и подкрепяща среда, близка до семейната.

- Каква част от децата от домовете, които планирате да закриете, могат да бъдат осиновени?
- За съжаление, децата в тези домове са на възраст, в която по-трудно се намират осиновители и аз не съм голям оптимист за това. Колкото и да работят колегите за настаняване на дете в приемно семейство или да бъде осигурено – нямаме никакви успехи. Колкото са по-малки децата, толкова шансът за осиновяване е по-голям. По един от проектите на Столична община имаме одобрени 25 семейства за приемни родители, а при тях са настанени 23 деца. Още 25 семейства минават процедурите за одобрение. В понеделник, фондация „Надежда за малките” откри втората си къщичка за деца от 0 до 3 г. Там престоят им е много кратък. От раждането на детето тръгва процедурата за осиновяване или за приемането му от приемно семейство, настаняване в център от семеен тип или други възможности за реинтеграция.  

- Колко са просещите деца в София?
- Установили сме 412 просещи деца, от които 296 малолетни и 116 непълнолетни. 6 деца са засичани от социалните по няколко пъти и са настанени в специализирана институция или им е предоставена услуга в общността. - Има ли родители на просещи деца, които са с отнети права?- За съжаление, няма такива случаи. По закон трябва да се изготвят 3 констативни  протокола за установяване на дете с един и същ придружител – в случая родителя, да проси. И след съставянето на тези протоколи вече може да се сезира прокуратурата. Процедурата не е от компетенциите на Столична община. Просещите деца обаче веднъж ги откриваме с родител, после с друг роднина, трети път сами и затова няма как да се задейства процедурата за отнемане на родителски права. Освен това децата познават всички наши екипи и ние трудно достигаме до тях. Искам да отбележа, че има тенденция за намаляване на броя на просещите деца. Има няколко случаи на майки с бебета от провинцията, които са дошли, за да просят. Свързваме се с колегите от дирекциите „Социално подпомагане” и ги връщаме по родните им места. Освен това част от просещите деца не са от София – идват от Стамболийски и от Ихтиман. Просията е доходен занаят, за който не се изискват особени способности. Мотивът на родителите да извеждат децата да просят е много голям. Винаги съм подчертавала, че щяхме да имаме много по-голям успех, ако просто ние не им давахме пари. Тогава нямаше да виждат смисъл да просят на улицата. И в случая не става дума само за децата.

- Тази зима в София има не един, а два кризисни центъра за бездомни? Кое наложи увеличаването им, бежанците ли?
- Първият кризисен център за настаняване на бездомни лица в кв. „Захарна фабрика” беше открит преди 2 г. с капацитет 30 места. В него се предоставят подслон за нощта, безплатна вечеря и закуска. С годините хората научиха за центъра и вече сами отиват там. За съжаление броят на бездомните хора в столицата продължава да нараства, при все, че няма нищо общо с бежанската вълна. Затова през 2012 г. увеличихме капацитета на центъра от 30 на 70 места. За миналата година са регистрирани общо 11 800 нощувки. Капацитетът на центъра обаче се оказа отново недостатъчен и тази година ще бъде отворен още един кризисен център отново в жк „Захарна фабрика”. Той ще работи от 15 ноември и е с капацитет 90 места. За нас, когато хората са на улицата, те трябва да бъдат подслонени, особено в най-студените зимни дни. Искам да отбележа, че много активно работихме и с общинските болници – Втора и Пета градска. Цялата зима, а и през лятото в болниците се грижат за бездомните, когато нашите услуги са недостатъчни предвид здравословното състояние на хората. Благодарение на съвместната ни работа се създаде една работеща междуинституционална система за подкрепа на бездомните хора. През декември ще стартира проект „Улицата не е дом” на БЧК, който се финансира от френското посолство. Екип от Червения кръст и от общината ще обикаля централните райони „Оборище”, „Лозенец” и „Триадица”. Столична община предостави социален работник и лек автомобил на разположение, с който ще се правят обиколките в центъра и ще се прибират бездомните. Най-много такива лица са концентрирани точно в тези райони, тъй като там има денонощни заведения, бездомните получават храна, просят и т. н.

- Колко хора нощуват по няколко пъти в кризисния център през зимата?
- През миналата година центърът се посещаваше от около 500 бездомни лица. Около 40 лица идваха повече от един път. В центровете за настаняване има и социални работници. Когато те преценят, че някой от бездомните има нужда от психолог, му се осигурява такъв. Това даде добри резултати. Над 30 човека през миналата година намериха работа. Друга част се върнаха в провинцията, откъдето бяха дошли. Благодарение на БДЖ ние ги транспортирахме безплатно. Надявам се и тази година железниците да ни помагат за извозване на бездомните хора до родните им места. Българи от цялата страна идват в столицата, защото София е привлекателен град и се надяват да си намерят работа. Част от тях обаче остават на улицата. Други са преживели семейни кризи, станали са жертва на имотни измами и т. н.За съжаление, с някои от бездомните лица обаче не постигаме никакви успехи. Има една жена, която живее в кашони в центъра на София. Много пъти съвместно с дирекция „Социално подпомагане” се опитвахме да я подкрепим. Различни екипи бяха пращани и се опитваха да я убедят, че не е добре да живее на улицата. За около 2 месеца беше настанена в дом. След това тя пак се върна на улицата. Тя е интелигентна жена, преживяла лична драма. - Защо отказва да я настаните в дом?- Тя иска да бъде на улицата, там се чувства свободно, може да контактува с хора, обгрижват я работещите от съседните заведения.