Разумна ли е предложената от КНСБ мярка, която предвижда българите със заплата до 400 лв. да получат внесените за данъци пари в края на годината и как може да се реши проблема с работещите бедни у нас, които по последни данни наброяват половин милион - "Стандарт" потърси за коментар икономиста от "Индъстри Уоч" Льчезар Богданов. От КНСБ въртят, сучат и пак се захващат с плоския данък. Говорим за нежелание на част от икономическите и синдикалните анализатори да приемат съществуващата данъчна система. Затова с всякакви идеи и под различни наименования се атакува една и съща цел - плоският данък. Последната предложена мярка е умел тактически ход на синдикатите срещу плоския данък, но опакована по друг начин. Иначе идеята на КНСБ за данъчния кредит е механично вярна - ако вземем едни пари от бюджета, естествено, че ще можем да ги дадем на хората. Все едно да питаме дали да въведем необлагаем минимум и дали да освободим определени хора от плащане на данъци. Тази идея е сред тези, които синдикатите изповядват от доста години. Те искат силна прогресия на данъците, множество преференции и облекчения, както и специално третиране. Но дългият опит в много страни показва, че успешни са тези социални политики, които адресират проблемите през разходната страна на бюджета, а не през приходната. Така че, ако имаме социални проблеми, трябва да ги адресираме през разходите за социална политика и да се вложат усилия тези средства да отиват наистина за най-нуждаещите се. Данъчната система трябва да бъде максимално проста, семпла и разбираема, за да е лека за управление и спазване. Това е моето разбиране как най-общо трябва да се управлява бюджетът. Идеята на КНСБ не е случайна, а представлява опит за пробив и цялостно движение за смяна на плоския данък, както и за връщане на прогресивен данък с множество преференции, отстъпки и облекчения за специални групи хора. Имахме го преди години с данъчните ставки до 40% и най-различните облекчения. Не знам колко от нас си спомнят как тогава разни хора караха скъпи лимузини и фирмени джипове, а не плащаха данъци и как си купуваха апартаменти на името на фирмата, спестявайки от данъци. Но тези неща някак си много бързо се забравят, когато се предлагат подобни идеи. Принципният спор е дали да имаме една проста, семпла и разбираема данъчна система с ниски ставки, но за сметка на това валидни за всички, или политика на много силна прогресия, високи данъци и същевременно най-различни отстъпки, за които синдикати и работодатели ще се борят всяка година с министъра на финансите и министъра на труда. В крайна сметка това е дилемата. За мен по-добрият вариант за икономика, която трябва да привлича инвестиции и да насърчава създаването на работни места, е този с ниски данъчни ставки и проста данъчна система. Нека се прави социална политика през разходната политика. Най-големият дял от бюджета в България е за социални разходи и трябва да се управлява добре. Трябва да оправим социалната система, а не да пипаме данъчната. Нека припомним, че когато бе въведен плоският данък без необлагаем минимум, тогава и минималната заплата, и осигурителните прагове бяха увеличени до такава степен, че никой работник не започна да плаща повече данъци от преди това. Стана така, че в момента на въвеждането на тази система всички получиха допълнително пари, които да компенсират въвеждането на данъка и по-ниските доходи. Не смятам, че трябва да се предприемат някакви специални мерки спрямо работещите бедни у нас. Нужни са мерки, които да насърчат привличането на инвестиции, и то не само външни, но и вътрешни, както и създаването на работни места. Защото, когато има повече работни места и инвестиции, първо, се наемат повече хора и, второ, работните места стават по-производителни и се получават по-високи доходи. Именно това е решението за забогатяване. Няма друг дългосрочен и устойчив път, включително и за хората с ниски доходи. У нас има огромен брой хора, които нито са регистрирани като безработни, нито работят. Така че нека първо да се погрижим за тези, които са бедни, защото нямат работа и после да се чудим как да вдигаме доходите. Трябва да се предприемат икономически политики, част от които например да включват известни промени в трудовото законодателство и да облекчат наемането на труд, особено във фирми със сезонна заетост и на нискоквалифицирани работници. Не смятам, че работещите бедни са съществен макроикономически проблем на България. Има много други проблеми, за които трябва да помислим преди това.