Три часа труд и майсторлък хвърлиха Ути Бъчваров и екипът му, докато заври грамадният меден казан, излят специално за готвача-шоумен. Около двеста килограма филе от африкански сом потънаха във врящата вода. Ути добави задължителните картофи, моркови, лук, целина и подправки, които само той си знае.
Хубавият повод отприщи жаждата за празник у прокудените хора и те затанцуваха като у дома си. Най-доволни бяха децата, за които Държавната агенция за бежанцинте и спомоществователите на събитието бяха приготвили малки лакомства.
Танците са не само начин за отмора и веселие. В тях са кодирани темпераментът, светоусещането, самочувствието и достойноството на народите. Видите ли стъпките на тези свободни по дух мъже и жени, притиснали раменете си като стена, веднага разбирате, че народ като сирийския скоро няма да бъде победен. За тях с пълна сила звучат безсмъртните Яворови слова:
„Изгнаници клети, огломка нищожна
от винаги храбър народ-мъченик...”
В някои ритми и фигури сирийските танци имат общи елементи с българските. Който не го е знаел до днес, може да се увери при следващи общи празненства. В обширната Османска империя хората не само са се клали. Култури и етноси са общували, обменяли са ценности и взаимно са се обогатявали. Без официални решения и повели. Български търговци са стигали чак до остров Цейлон, неведнъж са минавали през Сирия и са излагали стоки на богатите й пазари. Китните възрожденски къщи, с които толкова се гордеем, са родени в ума и от ръцете на архитекти и строители от днешните Ливан, Йордания и Сирия. Светът е толкова малък. И не се знае какво ще се случи утре. Редно е да помним, че за жалост и най-богатият и преуспяващ народ в един злощастне ден може да се превърне в бежанец...
Не издържа на искушението и председателят на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев. Хвана се на танц, приличащ на Право хоро и не се пусна до края на мелодията
Щом рибената чорба бе готова, повече от половината бе преляна в очукани войнишки баки, които заминаха за „Овча купел” и за „Вражбдебна”, за да стоплят деня на още близо хиляда и двеста човешки същества.
Веселието във „Военна рампа” продължи още час. Никой нямаше за къде да бърза.
Ръководстството на ДАБ изказа благодарност на Ути Бъчваров и на верните му приятели, на „ЕЛМЕТ” ЕООД и на г-жа Спаска Делчева, на всички, които донесоха и споделиха празника си с прокудените, но несломени чеда на сирийския народ.
