От чуждестранните студенти у нас ще спечели не само висшето образование, но и бизнеса

в дългосрочен план. Необходимо е преосмисляне и на политиката за прием на български

студенти. Висше учебно заведение във Видин или Перник не е оксиморон, подобряването на

средното образование също. Необходимите конкретни мерки прочетете в интервюто с д-р

инж. Ивайло Симеонов, председател на ПП „Нова България".

- Г-н Симеонов, предложете конкретни стъпки за повишаване на качеството на висшето

образование у нас.

- Ако държавата води целенасочена политика към привличане на чуждестранни студенти у нас,

ще спечели цялата система на висшето образование.

От една страна ще използваме алтернативен методи за финансиране на образованието и

университетите и второ, само така ще гарантираме подобряване на качеството на образование,

за което толкова много се говори в последните години. Трето и не на последно място: когато

чужди граждани завършат в България и се върнат в родните си страни, те стават неформално

лоби на държавата ни, това означава бизнес контакти, развитие на бизнеса между държавите.

Мои приятели от Монголия, завършили у нас пред 20 години и досега допринасят за развитие

на бизнес климата между двете държави.

- Как ръстът на чуждестранните студенти ще се отрази на качеството на образованието?

- Нека дам пример: в момента IT секторът е най-динамично развиващият се сектор в света,

това е безспорен факт. В момента в света са необходими 40 милиона IT специалисти, те трябва

да бъдат подготвени, обучени и пуснати на пазара. На този фон, в България един асистент в

технически университет започва с 500 лева заплата. А студентът, в момента в който влезе в

някой технически университет със специалност IT или компютърни системи, фирмите, секторът,

му предлагат 1000 лв. на месец, само защото се е класирал с най-висок бал. Дават му опция

и за стажантска програма и ще го чакат да завърши. Някой да ми каже, какво качество на

образованието можем да искаме, ако преподавателите и асистентите започват на 500 лв, а

тези, които те трябва да обучават вече взимат по-високо възнаграждение?

Така, ако поощрим записването на чуждестранни студенти, заплащането на преподавателите

от 2,5 лв. на час ще стане 80 лв. на час или нека е наполовина от такава сума... Но асистентът ще

започне със заплата от 2000 лв. на месец и ще можем да вземем най-добрите преподаватели,

респективно качеството на обучение веднага ще се повиши. И ще предлагаме на пазара

изключително качествени кадри.

- Преподаватели се оплакват, че новите студенти от година на година са все по-ниско

грамотни. Проблемите с качеството не започват ли от средното училище?

- Не е логично при база от 100 процента завършили деца от средното училище, приемът в

университетите да е 120%. Получава се, че всички завършили училище получават автоматично

места в университетите. Няма конкурентен принцип на който да влизат в тях. Това води до

спад на качеството. Защото забележете, субсидията на висшите училища се формира на базата

на приет студент. И ние сме принудени да се борим да вкараме колкото се може повече

лица, завършили гимназия, за да поддържаме някакво качество. Но на принципа, че 100% от

завършилите гимназия може да влязат, то какво качество да искаме от хората, които влизат?

- Всъщност искате цедка на входа на университетите? На Запад моделът е широк вход и

много тесен изход.
- У нас входът по-широк не може и да бъде! На 30 хиляди завършили деца, университетите

ни приемат 32 хиляди. Но какво се получава след това? Оказва се, че университетите не могат

да се издържат поради липса на хора и никой дори не мисли как да осигури качеството.

Това е порочен кръг. Разрешението е да каним студенти отвън, много студенти! Другият

вариант е намаляване на приема. Така опираме до необходимостта от реформа във висшето

образование: обединение на университети, съкращаване на специалности, обединение на

факултети.

- Говорите за свиване, а ето във Видин от десетилетия си мечтаят за университет. И Перник –

също искат да станат академично известни. Филиалите да са по селата... Какво следва?

- Потенциалът за развитие е огромен, но е в роенето. Проблемът е, че ги няма предпоставките

разширяването на университетската мрежа да се случи. Дългосрочна, ясна държавна политика

трябва да превърне висшето образование в продукт на световно ниво. Ние можем с това да

бъдем признати в Европа.

Ако очакваме видинчани да влязат в мечтания от тях видинския университет, няма да се

получи. Ако обаче е ясно как проектът за видинско висше училище ще привлече студенти от

Румъния, Сърбия, от съседните държави, то той може да се случи.

Един университет е като английската морава – косиш, поливаш и така 300 години. А ние

упорито чакаме богат урожай от непокълнали семена... Ако сме наясно с дългосрочната

си политика в образованието, Видин е изключително удачен център, който да бъде

интернационален и в него да се преподават модерни и актуални дисциплини. Несъмнено

образователните центрове оживяват градовете! Да си представим Велико Търново без

своя университет. Щеше да е толкова велико, колкото и Велики Преслав. Студентите обаче

носят средства в града, чрез тях се увеличава заетостта във всички останали сфери. Те носят

динамика, университетът, независимо в кой град, носи живот. Какво би бил Габрово без

техническия университет? Затова казвам, че съм „за" университет във Видин при правилна

държавна политика. Сама по себе си, България няма достатъчно деца за нови висши училища.

Потенциалът ни е да създадем модерен продукт и да поканим тук други националности.

- Проблемът у нас започва от средното образование и всяко ново проучване доказва спад

спрямо предходното в грамотност, познания...

- Да погледнем фактите. Един ученик получава по-голяма издръжка от един студент. Ученикът

получава 1380 лв., докато студентът, който учи педагогика получава 630 лв. Не може държавата

да дава по-малко пари за тези, които ще обучават децата! Нали и на тях са нужни съвременни

системи за подготовка, нали те самите трябва да бъдат научи на модерност. Как?

Сумата от 1380 лв. на ученик е много добра, но от къде идва проблемът? Липса на контрол

по качеството и разпределение на средствата вътре в самите училища. Говорим само за

вътрешноструктурно преразпределение на тези средства, за компетентно бюджетиране.

Намесват се още личните качества на директорите, техният морал, мениджърски умения.

- Проблемът с качеството е най-осезаем в малките населени места и селата. Тези деца обаче

са по-голямата част от тези в България. При тях какво трябва да се случи?

- Ако тези проекти за десетки милиони евро за средните училища, за квалификация на

педагогическия персонал, за подготовка на педагозите, обмен на опит заработят ефективно,

децата ще покажат други резултати от подготовката си. Апатията в населените места, за които

говорите е в основата на ниската успеваемост. Извънкласните дейности драматично намаляха.

Тази дейност е изключително важна. Социализирането, екипността, груповите занимания

формират общностите, създават усещането за принадлежност, обособяват дългосрочните

връзки на базата на общи интереси. Когато този модел се възстанови, резултатите ще са

различни.

Парите не отиват целево, а се крадат.
- Крадат се от кого? От директорите?

- Пак ще дам пример. В образователното министерство бяха подготвили софтуер за

управление на информационните потоци от средните училища по отношение обмена на

опит, професионални квалификации и други дейности от страна на учителския състав. Сумата,

предвидена за тази дейност беше 5 млн. лв. След мой сигнал, бюджетът беше намален на 2,5

млн. лв. Двама директори, които са били част от схемата, бяха уволнени.

- Как се провеждат политиките в образованието?

- На парче, на вдъхновение или чрез безразличие. Зависи кой човек с коя дейност е започнал

да се занимава.

- Хиляди се децата в обособени региони на страната, които дори не говорят български и

въпреки, че ходят на училище, остават неграмотни. Как се решава този проблем?

- Чрез адаптация. Чрез децата! Да си представим училище в Джебел. Нещата звучат обречено.

Нека в училището бъде оборудвана голяма компютърна зала, където всяко дете получава

свободата да ползва компютрите както иска. Да им бъдат показвани интересни игри, защото

нека си говорим истината – децата това искат от компютрите. После – да бъдат научени как

да си направят профили в социалните мрежи. После – къде се крият още по-интересни данни

за това, което е скучно от учебния материал. Много от тези деца нямат компютри у дома,

нямат и достъп до мрежата. По малко, всеки ден, те ще научават нови думички на английски,

интересни начини да търсят любопитното.

Всъщност, съществува такъв проект за 40 млн. евро. Да видим докъде е стигнал? До никъде!

Когато сегашните неграмотни деца получат достъп до съвременните технологии, видят, че

това е интересно, усетят, че светът е много отвъд пределите на Джебел и сапунките, които

родителите им гледат вечер у дома, децата ще започнат да се развиват.

Когато дадем на децата от малки да видят света, те ще се променят, те ще променят

родителите си. В тази насока трябва да са всичките ни усилия.