За пет години от 2008-2013 г. частните разходи за здравеопазване на едно лице са нараснали с 68%, а публичните разходи за същия период са се увеличили с 19%. По експертни оценки, ежегодно в здравеопазването влизат над 9 млрд. лeва, от регламентирани и нерегламентирани плащания.
„НЗОК се е превърнала в социална институция, която финансира медицинското обслужване на цялото население, без оглед на осигурителния му принос", каза в понеделник изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев. Той подчерта, че публичните разходи за здравеопазване като дял от БВП у нас е около 4 %, при средно 7.3 % за страните на ЕС, а през последните 10 години държавата последователно се оттегля от финансирането на здравеопазването, като прехвърля тежестта върху населението.
„Здравеопазването се намира в критично състояние. Системата работи неефективно, липсва държавна политика и концепция за радикални промени, която да осигури ново отношение към здравето на хората, което да мотивира и осигурява високо качество на живот". Системата е силно бюрократизирана, корупцията е много висока, не се осигурява реален и равен достъп до качествено здравеопазване на почти една-трета от българите, осигурителната система силно деформирана и натоварена с несвойствени функции, а управлението й е одържавено.
За да се преодолеят проблемите БСК предлага частните болници да не формират печалба за услугите, финансирани от НЗОК. Възнаграждението на личните лекари трябва да зависи не от броя на пациентите, а от качеството на работата им. Лекарите в държавните болници трябва да работят само по един трудов договор, предлагат още експертите на БСК.
Бизнесът иска държавата да плаща реални по размер здравни вноски за осигуряваните от нея лица. Ръководителите на НЗОК трябва да се избират с публичен конкурс от Надзорния съвет на касата, а не от парламента. Вместо 28 регионални здравни каси трябва да има шест. БСК , съсловните организации в здарвеопазването са готови да подготвят стратегия за развитие на сектора
Основните проблеми в здравеопазването са финансови, организационни, технологични и нормативни. Всички те водят до непрекъснато нарастваща неефективност на здравната система – все по-скъпо здравеопазване и все по-болно население. За периода 2008-2013 г. разходите за болнична помощ са се увеличили с 65.7% (с 661 млн. лв.), без да настъпят особени промени в здравния статус на населението. Коефициентът на смъртност у нас достига до 15‰ през 2012 г. при 9.6‰ за ЕС-27.
„Още на входа на системата са налице тежки деформации, тъй като държавата не е коректен платец към НЗОК", каза Божидар Данев. В потвърждение на тезата си той посочи, че в продължение на четири години (2010-2013 г.) общият трансфер от Републиканския бюджет към НЗОК за здравноосигурителни вноски на лицата, които се осигуряват от държавата (пенсионери, деца, ученици, безработни, студенти и др.), се запази в размер на 941.1 млн. лв., въпреки промените в показателите, на чиято основа той се определя. Само от постъпления от увеличението на масата от изплатените пенсии в здравната система не са постъпили над 62 млн. лв.
В допълнение, в периода 2008-2012 г. бяха одържавени около 2 млрд.лв. от бюджета на НЗОК, което се равнява на едногодишния бюджет на касата. За недофинансирането на системата сериозна роля играе и неефективна работа на приходната администрация, която не събира задължителните здравноосигурителни вноски от над 1.2 млн. души.
Държавата се опитва да компенсира намалените приходи чрез увеличение на прякото и косвеното облагане. През периода 2008-2013 г. ставката за здравно осигуряване се увеличи с 33 %, таванът на максималния осигурителен доход – с 10 %, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се – със 75 %, средният осигурителен доход – с 30 %, средната работна заплата – с 48 %. Въпреки комулативното въздействие на всички тези показатели, приходите от здравноосигурителни вноски в периода 2008-2012 г. са нараснали само с 11 %.
Налице е свръхконцентрация на финансирането на болничната помощ. В резултат на това се задълбочават диспропорциите в разпределението на средствата за болнична помощ по региони и, оттам – в качеството на медицинското обслужване в тях. Около половината от общите средства за болнична медицинска помощ на НЗОК за 2013 г. са изразходвани в областите София-град и Пловдив - общо 48 на сто, като само за София-град са 32 на сто. В седем области (София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Стара Загора и Пазарджик) са концентрирани 71 на сто от средствата за болнична помощ. Подобно е и положението с разпределението на разходваните средства на НЗОК по болници. През 2013 г. 10 на сто от бюджета на НЗОК за болнична помощ са изплатени на две болници от общо 367, с които касата е сключила договор. Една-четвърт (25 на сто) от средствата на НЗОК за болнична помощ са усвоени от 9 болници, една-трета (33 на сто) – от 14 болници, а по-малко от 10 на сто от всички болници (30 болници) са усвоили половината (51 на сто) от бюджета на касата за болнична помощ.
Българската стопанска камара предлага още да се създаде независима от държавата система за обективен рейтинг на лечебните заведения,да се разработи дългосрочна инвестиционна политика, чрез която да се осигури реализация на целите на промените в здравеопазването, да се приеме политическо решение за проблемите на приватизацията в здравеопазването. Акцентът да бъде приватизация на дейности в здравеопазването, а не на нейните активи – земя, сграден фонд и др.
