Анета Божидарова

Големият ми син нямаше още 4, когато го заведохме за първи път на море. Първият ден той седна в пясъка, с гръб към водата и заби поглед надолу. Същото направи и втория ден. Започнах да се притеснявам. Попитах го защо не гледа морето. „Много е голямо", беше краткият отговор.

След две години заведохме и малкия, който също не беше навършил 4. Той направо скочи във водата и веднага излезе. Беше ранна утрин и водата още беше студена. След това изтича по пясъка и влезе отново в морето. „И тук море, и там море, колко много море! Ама кога ще се стопли всичкото?", лъчезарен и сияещ питаше малкият ми син.

Баба ми видя за първи път морето вече на старини. Доближи се до водата, погледна я скептично и рече: „Боже, и тая вода каква работа върши?"