Анета Божидарова

Дядо ми, който близо 20 години се кара единствено с ангелите, беше николапетковист. Имаше си приказка с поп Спиро – личност с тъмно минало и анархически убеждения, преследван от комунистите.

Единствената дъщеря на поп Спиро се омъжи в тогавашната ФРГ и роди една единствена дъщеря – Катерина. Тя си идваше ваканциите в България и беше атракция за нас - група дечурлига, които прекарвахме ваканциите при баба и дядо на село.

На Лазарица влизахме в къщата на поп Спиро най-накрая. Баба Попадия ни даряваше с лакомства, каквито нямаше по нашите магазини. На Великден пък яйцата на Катерина бяха най-хубавите, с най-невероятната украса.

Обичахме Катерина и същевременно я мразехме. Заради това, че живее в свят, недостъпен за нас. Тя беше скромно момиче, но на нас ни изглеждаше отворена и леко нахална. Сега си давам сметка, че тя просто е била вътрешно свободен човек, а ние сме се чувствали угнетени покрай нея. Но не сме разбирали това – 10-12 годишни хлапета, хванати в матрицата на соца.

За първи път в дома на Катерина опитах шоколадово яйце. То се топеше в устата ми. Но на мен ми горчеше. Отдавна знам защо. Оттогава намразих шоколадовите яйца. От 35 години не съм ги опитвала.

Катерина се изгуби в нейната си чужбина. Научихме, че два пъти се омъжила и след това се развела. Тайно се радвахме на житейския й провал. Днес знам, че това може да се случи на всеки.

Тези дни разбрах, че майка й и Катерина дарили голяма сума, за да се възстанови селската черква. След смъртта на поп Спиро, в нашето село няма свещеник. За празници, за сватби и погребения идва попчето от най-близкото градче. Храмът наистина беше запуснат.

След повече от 30 години черковната камбана отново ще запее. В един светъл и обновен храм. Дали светът обаче е такъв? За този Великден ще си купя шоколадово яйце. За да видя още ли е горчиво на вкус.