На днешната дата през 1876 г. избухва Априлското въстание. Смята се, че именно това въстание е преломната точка по пътя за освобождаване на България от турско робство. Всичко започва на 14 април стар стил, когато на събрание в местността Оборище се взима решение за всенародно въстание. Организатори са Георги Бенковски, Панайот Волов, Георги Икономов, Захари Стоянов, Тодор Каблешков, Васил Петлешков, Павел Бобеков и др. Така на 20 април Каблешков обявява въстанието, превземайки конака в Копривщица. Известно е, че в този ден църковните камбани забили, а от всички улици на града заприиждали въстаници, облечени с униформи. Веднага след превземането на Копривщица, Тодор Каблешков съставя известното „Кърваво писмо", с което известява апостолите в Панагюрище, че въстанието е започнало. В отговор Панагюрище
въстава още същия ден след обяд. Властта там преминала в ръцете на военен съвет или Българско привременно правителство, начело с Павел Бобеков. На 22 април тържествено освещават знамето на въстанието, изработено от учителката Райна Попгеоргиева. След близо месец Априлското въстание е потопено в кръв. Загиват над 30 хил. души.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България, разрешен с Руско-Турската война.