Похвално е, че общинските власти се допитват до общественото мнение, за да вземат важни решения за по-целесъобразно разходване на общински средства. Въпросът е как това се прави и кога. Защото и за събирането и за използването на информацията има технология, която трябва да се спазва - за да може наистина да се разчита на нея. В края на миналата година е предприета "Анкета и медийна информационна кампания за кръстовище при пл. "Руски паметник" на сайта на Столична община. Инициативна група от граждани и организации от София, която се обявява в защита на запазване на естествената павирана настилка и призова към преосмисляне политиката на общината по отношение на ремонтите и реконструкциите в София и към разумно изразходване на средствата за тях, направи задълбочено проучване за начина, по който общественото мнение беше манипулативно обработено чрез използването на инструментите на социологията.
Те констатираха, че популяризирането и достъпността до анкетата са съвсем ограничени. Въпреки това в анкетата са участвали 5808 човека, като дирекция "Протокол и публични прояви" на общината не даде отговор на запитването на гражданите за демографския профил на участвалите, с което става очевидно, че анкетата няма представителност.
На организираната пресконференция по темата д-р Цветелина Стоянова, експерт социолог и методолог, разясни, че освен това е било необходимо допълнително информиране на гражданите относно параметрите на планираната реконструкция на площада, а не само да се постави един откъслечен въпрос "Паваж или асфалт", който постига и отговор, удобен на определени интереси. Има експертни теми, които изискват допълнително информиране за ползите и вредите от едно или друго решение.
На пресконференцията редица граждански организации се обявиха срещу премахването на паважа от площад „Руски паметник" и бул."Бъкстон" в столицата и течащата в момента непрозрачна процедура за избор на изпълнител на строително-ремонтните работи.
Аргументите, които гражданите сочат, са:
- липса на прозрачност – проектът не е минал дори през Общински Експертен Съвет по Устройство на територията (ОЕСУТ), начело с Петър Диков; не е имало обществено обсъждане, широко рекламираната от Столична община анкета, проведена в интернет през ноември м.г., е непредставителна ; анкетата не може да се смята за официално проучване на общественото мнение, при положение че липсва кметска заповед на Йорданка Фандъкова за провеждането, методика на проучването, извадка на анкетираните (по пол и възраст) и обществена кампания, с цел информиране на гражданите за възможните алтернативи; не са ясни критериите за избор на изпълнител по ЗОП;
- финансови – проектът е на стойност над 3 000 000 лв., а пренареждане на паважа със сигурност ще струва неколкократно по-евтино, тъй като цената за разваляне и ремонт на паважна настилка струва 25,47лв./кв.м., а тази за направата на асфалтова кръпка – 41,07лв./кв.м. Което означава, че ремонтът на асфалт е почти двойно по-скъп от този на паважна настилка.
- запазване на автентичния облик на пространството - Руският паметник в София е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. Намира се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г.;
- опазване на околната среда – за направата на асфалт се използва силно токсичният битум (отпадъчен нефтен продукт), при чието производство също се отделят вредни вещества; задължителната поддръжка и често преасфалтиране означава изливане на още пресен асфалт и още вредни емисии; според еврокомисаря по околната среда Янез Поточник трябва да бъде ограничено „във възможно най-голяма степен" запечатването на почвата с асфалт; нагорещената асфалтова настилка увеличава неимоверно много градския парников ефект - urban heat island effect (UHI) (термин за значително по-високите температури в големите градове, дължащи се на човешките дейности) ; паветата позволяват на водата да попие бързо между процепите, без да се наруши целостта на настилката.