Това с рожденият ден на св. Йоан Кръстител. На него слънцето е в най-високия си дом на небосклона. Време му е бавно и полека да започне да слиза. Затова то става рано, окъпва се в жива вода и тръгва да си ходи. И хората стават рано. Да го зърнат, да го изпратят, и то да ги зърне и благослови. Излизат по високите хълмове, за да посрещнат изгрева. Гледат сенките си и вярват, че ако ги видят цели, ще са здрави през цялата година. Момците палят огньове, а после ги прескачат, за да са здрави и силни през цялата година.

Животът на св. Йоан (Иван, Еньо) в пустинята и оцеляването му сред вълшебните природни треви народът свързва с познаването, брането и лечението с билки. Пред тяхната магическа сила българинът изпитва преклонение, смирение и любопитство. „За една пара цяр, ала трябва да се знае", казва той и с вдъхновение издирва познанието, скрито в света около него, в жизнените сокове на тревите, цветята, растенията. Разказва чудни приказки за тях, подрежда ги и ги класифицира като истински изследовател, изпробва ги в живота си.

На Еньовден звездите слизат на земята и баят на билките да са по-лековити. Слънцето си взема сбогом, окъпало се е и ръси земята с лечебни слънчеви капки. Билките придобиват още по-силна магия и трябва да се наберат рано-рано, когато пазят още върху си вълшебното слънчево докосване. Познават ги много жени, по най-добре ги знаят врачки и баячки. Пазят се за лек през цялата година. От билките се сплита еньовски венец, през който през деня се провират моми и момци за здраве. За здраве се провират и под две дрянови дръвчета със завързани върхове. Ако вържат ръж на кръста си, няма да ги боли при полската работа.

Вечерта срещу Еньовден се събира и прави на китки еньовче. На сутринта гледат чия китка е свежа и зелена и чия - повехнала. Зеленината предсказва здраве и живот.
Освен магията на тревите и зеленилата, на Еньовден особено търсена е и магията на водата. Млади и стари се търкалят за здраве в росни ливади, къпят се в извори и реки, там където преди тях се е окъпало и слънцето. Дори в коритата, в които през цялата година е нямало и капчица, сега бликва вода.

Ако оставят чиста, мьлчана вода в медник до трендафил да пренощува „под звездите" и сутринта се измият с нея, ще са здрави и красиви. Магията на водата може да донесе здраве и ако съдът се остави на балкона до саксия с цвете, което цъфти. Ако жените и момите си умият косите с вода, в която е накисната еньовска трева, няма да страдат от главоболие, а косите им ще бъдат гъсти и блестящи.

В Кюстендилско през нощта на 23 юни „всеки пази да не прегази река, да не седи близо до извор, да не точи и да не пие вода от извор, река, вадичка, защото тази нощ се счита за „Великден" на самовилите и сега, който „оградише" от тях, нищо не може да му помогне.

Първата припявка при пеенето на пръстените на Еньовден е магия за здраве:

Запретни, Еньо. бели ръкави,
та бръкни, Еньо, в сребърен бакрач,
извади, Еньо, еньовска китка.

Магия с еньовска вода

С еньовска вода, престояла под звездите, се прави и друга магия. В нея се топят червени лентички (от 3 до 21, но винаги тек, 1-2 см широки и около 20 см дълга). После, пак на двора, пред входната врата, се пръсва шепа вода па височината па очите. завързва се лентичката с двоен възел и се казва:

Господи, помогни!
(повтаря се три пъти)

Вода, вода, вода Еньова!
Който добро мисли за дома
и в него на всяка живинка,
дай му, Боже, стократни добрина!
Вода, вода, вода Еньова!
Който зло мисли и върши на дома
и в него на всяка живинка
въздай му, Боже, твоя страшен съд
според неговите дела!

Спри, Боже, злото!
(повтаря се три пъти)
Пази, Боже!
(повтаря се три пъти)
Помилуй, Боже!
(повтаря се три пъти)
Амин!
Останалите лентички се връзват, така че да има и по четирите краища на двора. Ръсенето с вода и текстът се повтарят при всяко връзване. Ритуалът може да се направи и в апартамент. Ако на входната врата не може да се завърже лентичка, вместо нея се слага магическа червена точка от трайна боя. Лентички се връзват на балкона и на други места, така че заедно с червената точка на вратата да са тек на брой.