"Ще бъда наистина свободен само тогава, когато всички, които ме заобикалят, са толкова свободни колкото мен." Така изглежда житейската философия на Михаил Александрович Бакунин, смятан за основател на анархизма. Той е роден на 30 май 1814 в аристократичен дом, в който цари либерална, западно ориентирана атмосфера. Описван е като избухлив, противник на несправедливостта и авторитетите. Изследователят на неговото творчество Волфганг Екард разказва: "Той е бунтар по душа, който още в младежките си години е обсебен от идеята за освобождаване от господството, която не го напуска чак до смъртта му".
Именно по тази причина той се отказва от военната служба, след като е завършил Военната академия в Санкт Петербург, и заминава за Москва. Там намира съмишленици - като литературния критик Висарион Белински и социалиста Александър Херцен, с които споделя страстта към германската философия. Изучава Кант, Фихте и Шелинг и става най-добрият познавач на Хегел за времето си. По-късно обаче си спомня следното: "Доста бързо се убедих в нищожността и суетата на цялата метафизика. Търсех дела, докато тя е абсолютното бездействие".
От 1840-та година нататък Бакунин обикаля Европа. Вдъхновен от политическите си приятели, като френския социалисти Пиер-Жозеф Прудон, той развива идеите си за антиавторитарния социализъм: "Анархизмът е социално революционен, тъй като не поддържа участието във властовите структури, а пропагандира отказа от това участие, отмяната на тези властови структури и създаването на нови, по-свободни общностни форми", казва той.
Враждата с Карл Маркс
Занаятчийски съюзи, професионални дружества, съвместно организирани заведения или образователни институции - Бакунин пледира за свързване и общност на съвместния живот далеч от каквато и да било държавна или религиозна намеса. Тези идеи извеждат Бакунин и на барикадите на движенията за мир в Европа след 1848: във Франкфурт, Париж или Прага. Той иска революция отдолу: "Идеята на Маркс за отмяна на утвърдените органични структури всъщност работи в полза на партиите", гласи една от тезите му.
В писмата си Маркс и Енгелс одумват "дебелия руснак", който си позволява дързостта да застане начело на работническото движение. Бакунин от своя страна съзира в "Диктатурата на пролетариата" бъдещия комунистически тероризъм, който през 20-ти век става реалност. Окончателният разрив между марксистите и анархистите настъпва през септември 1872, на петия конгрес на "Първия интернационал" в Хага. Изключването на Бакунин от основаната през 1864 Международна работническа асоциация всъщност обаче не е признато, посочва Волфганг Екард: "В действителност Маркс и Енгелс се провалят в опита си да наложат своята програма на малцинството, изритани са от Интернационала и организацията тръгва по собствен път - без Маркс и Енгелс".
Междувременно обаче здравословното състояние на Бакунин се влошава все повече - след осемте години затвор в Германия, Австрия и Русия и четирите години изгнание в Сибир. Но той използва оставащото му време изключително за революционна дейност - агитира сред работниците в Испания, вдъхновява анархистите в Италия, опитва се да радикализира "Международната лига за мир и свобода" на учредителния ѝ конгрес в Женева и, въпреки заболяването си, се включва в едно въстание в Болоня.
Бакунин умира през 1876 година в Берн, а както посочва Екард - той и до днес си остава интелектуално предизвикателство: "Той е мислител, който ще бъде актуален вероятно и през следващия век".
DW.DE
