Най-престижният действащ граждански некропол в страната ни – Централните гробища в столицата – е намалял с 256 дка. Това означава, че е загубил 26 процента от размера си (986 дка), посочен в акта за собственост на имота от 1987 г. Теренът се свива като Балзаковата шагренова кожа (1).

Ако някой попита общинската управа или областния управител за причините, довели до настоящия размер на Централните софийски гробища /ЦСГ/, се натъква на добре известната мантра "Оооммммм... мълчанието е злато". Експертиза (окомерна, кадастрална, документна) установява, че не само четирите ъгъла на гробищния терен са отхапани. И са изникнали складове, паркинг, газостанция, бензиностанция и т.н.

Търсенето на "изчезналите" декари заема втората част от разследването на лошите практики в погребалното ни обслужване и усилията в тази насока продължават. Първата му част е провокирана от аферата с крематориума, харизан през 2001 г. от Столичен общински съвет /СОС/ и Столична община /СО/ на частници заедно с 2 640 кв. м от представителната част на терена чрез създаване на съвместното АД "София крематориум", от капитала на което СО държи само 20 процента.

Най-едрият къс, отнет от ЦСГ, по документи е от 96 дка, но реално e по-голям. Това са бившите оранжерии – широка ивица от ЦСГ по протежение на ул. "Нешо Бончев", от другата страна на която е ТЕЦ "София". Близостта на топлоизточника и преди много време не запълненият гробищен терен пораждат идеята за създаване на парниците. Изграждането на такива съоръжения се обсъжда още през 50-те години на миналия век. Резултатът не закъснява и множество оранжерии (кооперативни и държавни) започват да бълват продукция за вътрешния пазар и за износ.

Историко-правният анализ на проточилата се 25 години сенчеста смяна на собствеността на тези над 10 процента от размера на ЦСГ през годините на нашенския преход, надхвърля обема на който и да било медиен формат. Но яснота е необходима.

През 1976 г. е създадено специализирано "Предприятие за производство и реализация на цветя /ППРЦ/", в което са включени оранжерии, собственост на ТКСЗ. През 1986 г. към него е прехвърлена и държавната оранжерия до ТЕЦ "София".

С решение на Столичния народен съвет /СНС/ през пролетта на 1990 г. е учредена общинска фирма /ОФ/ "Софийски оранжерии" (по Указ № 56), правоприемник на "ППРЦ". Дейността й накратко е производство на цветя и зеленчуци. За целта е предоставен уставен фонд – "общинско имущество" в размер на 5.63 млн. лв. Година по-късно кметът Янчулев назначава ликвидационен съвет на общинската фирма на без да има решение СНС за прекратяването й. Следва прокурорска сага. Намесва се и главният прокурор Татарчев, в резултат на което през октомври 1994 г. Върховният съд прекратява ликвидацията.

Спечелената битка не спасява от разграбване апетитните й имоти. Именно те са целта на играчите по веригата. Своевременно е задвижена следваща процедура за ликвидиране на фирмата. Независимо от произнасянето на ВС, Фирмено отделение на СГС в края на 1994 г. прекратява дейността на ОФ "Софийски оранжерии". Решението е на съдиите Веселина Тенева, Костадинка Наумова и Виолина Запрянова.

Още през 1993 г. се очертава сюжетна линия, паралелна на ликвидационната, за създаване на ново търговско дружество, което да поеме държавния дял от активите на ОФ. Според изготвена експертиза собствеността е държавна (25.64 %) и кооперативна, а общинска няма/ло. А гробищния терен?... Той не е споменат в разделителния протокол, подписан от управителите на ОФ "Софийски оранжерии" и държавното ЕООД "Оранжерии – Сердика". ЕООД-то е създадено в края на 1994 г. (по заповед на министъра на земеделието Румен Христов от служебния кабинет на Ренета Инджова). Гробищният имот става негова собственост. Така приключва първият етап от приближаването към заветната цел.

И никой не реагира срещу това, че над 100 дка от безценния терен на Централните гробища отичат между редовете на едни нормативни текстове и в нарушение на други. Кметът Софиянски и СОС (през 1991-2007 г. с председатели Петър Станков, Евгени Бакърджиев, Антоан Николов и Владимир Кисьов) нищо не предприемат, за да отстоят и щом се налага – да отвоюват имота, който изначално е гробищен, но е третиран като земеделска земя. Общинската фирма е заличена едва в средата на 1998 г. Имало е възможност да върнат имота на общината ни. Необходимостта от това е извън съмнение. Липсвало е желанието. Защо?

Нямаше да е толкова възмутително, ако Министерство на земеделието беше придърпало имота с намерението да го ползва в обществен интерес. А то ...

През м. май 1997 г. повторно станалият ресорен министър Румен Христов (в служебния кабинет на Софиянски) обявява "Оранжерии – Сердика" ЕООД за приватизация. Дни по-късно на ход е наследникът му на поста – Венцислав Върбанов (при мандата на Иван Костов). Той отказва приватизационни процедури, слага за управител Тони Милев Тонев (братовчед, казват), осигурява Акт за частна държавна собственост на откъснатия от ЦСГ имот.

Замислена е комбинация и тя става ясна след създаването на "Агропремикс" ЕООД чрез сливането на "Оранжерии – Сердика" ЕООД и "Микропремикс" ЕООД. Последното е регистрирано през 1991 г. в с. Долни Богров. В. Върбанов назначава Димитър Найденов Цанев за управител на новообразуваното дружество, регистрирано на 21.09.2000 г. Само 25 дни след тази дата министърът прекратява дейността на "Агропремикс" ООД и назначава за ликвидатор Бойко Г. Иванов. Преди годината да изтече министърът разпорежда и продажбата на неговите ДМА.

И този етап е към края си. Целта е постигната: с един куршум – два заека, подбрани, отгърмяни и прибрани като приватизирани не по общия ред, а по предпочитания вариант на преговори с купувач – потенциален, но и преференциален. Времето до изтичането на Иван-Костовия мандат е достатъчно за финалната права – същинското прилапване на имотите. Последвалите сделки са въпрос на техника.

През 2001 г. една от продажбите на "Агропремикс" ЕООД е на гробищния имот. Посочената площ е 96 000 кв. м., но са повече. Има 7 сгради и трафопост с обща застроена площ 1 805 кв.м. Продаден е за 523 000 лв. при данъчна оценка от 970 263.40 лв. По закон цената при покупко-продажбата на държавен имот не трябва да е по-ниска от актуалната му данъчна оценка. Занижаването е 1.86 пъти. Новият собственик е "Омнипро" ЕООД в лицето на Балтасар Видмер от Швейцария.

Месеци по-късно дружеството става АД и притежател на 1 % от акциите е Найден Димитров Цанев – син на управителя на продавача. От 2007 г. с равно дялово участие (по 25 %) са чужденецът, баща и син Цаневи, Ванко Митов и братът на Венцислав Върбанов – Любомир. Бизнес задругата на Д. Цанев, В. Митов и Т. Тонев (братовчеда) е трайна и с проследима връзка със Стоян Янев – главен архитект на София до началото на 2006 г.

След регулация на имота, през 2007 г. "Омнипро" АД го препродава за 7.6 млн. евро. Многогодишните усилия на играчите се увенчават с успех. Паричното му измерение е равно на разликата между покупната цена и 28.5 пъти по-високата продажна цена на имота, намалена с "необходимо присъщите" разходи.

Историята на този имот е като от учебник по далаверология: общински/държавен имот, взет на цена под данъчната му оценка и пре/продаден за милиони евро. Така, в годините на преход уж към демокрация сума ти национално богатство потъна в пеликански гуши.

Новият собственик е "Рубин Инвестмънт Груп /РИГ/" АД (до 2000 г. известно като "Рубин Турс" АД, преди това като "Инвестиционен фонд Рубин 24" АД).

Привлича вниманието разликата между купените от "Омнипро" АД 96 дка и продадените от него 87.81 дка. Частична яснота внася Акт за държавна собственост от 2008 г., подписан от тогавашния областен управител Тодор Модев. (По закон разпореждането с държавни имоти е под методическото ръководство на МРРБ, а министър е Асен Гагаузов). С този Акт идеални части, всъщност, са отнети от имота, вече придобит от "РИГ" АД. Поради каква причина?... Според сегашния областен управител Росен Малинов /БСП/ били искали да спасят имота. Няма как да стане при дял от 8.9 %. Защо е именно толкова? И защо Актът е за държавна собственост частна, а не публична? Да не би да е намигване – някой нещо да не е взел-дал? И защо едва тогава? Има и още въпроси.

От 2003 г. питам за откраднатата от Централните гробища земя. По обилния документен материал, предоставен на компетентните органи, обвиняем стана само споменатият ликвидатор Бойко Иванов, но до към края на 2013 г. папките се прехвърлят от СРП към СРС и обратно – повече от 6 години в очакване да изтече спасителната давност, вероятно. При това, взети са предвид само някои от сделките.

Прокуратурата замита под килима сделката с гробищния имот, придобит от "РИГ" АД – добър повод главният прокурор Цацаров да се самосезира без риск от подвеждане и надскочи двама предшественици. Дали прикриването не е заради имената от страна на купувача? А те са от публично известните кръгове "Монтерей" и "Банкя": Димитър Събев, Венцислав Кънев, Атанас Самсарев, Димо Кръстинов, Чавдар Чернев и Валерий Копейкин – акционери, както и Валентин Заяков, Максим Димов, Бойко Здр. Георгиев, Ивайло Янков. От началото на 2013 г. в съвета на директорите е включен братът на Чавдар Чернев – Тихомир.

По повод на сделката през м. май 2007 г. "РИГ" АД получава от СИБанк АД (с шеф Цветелина Бориславова) два кредита на обща стойност 9,77 млн. евро. Недоброто им обслужване води до ипотека на въпросния парцел от 87.81 дка, а по-късно – до особен залог на търговското предприятие. В края на 2011 г. банката пристъпва към придобиване на фирмения (гробищния) имот и опитва да го продаде на цена в пъти по-ниска от размера на дължимото й. Не се получава. През 2013 г. го предлага на Столична община и след преговори е постигната цената от 10.5 млн. евро без ДДС (2.1 млн. евро).

Апропо, опитите за имота накрая да плати Столична община датират откакто той е частен. Лобирането от страна на общински фактори е видно по документи. Предвид замисъла по-голямата част от него е с променено преотреждане "за гробищен парк", а не както преди "за производство, складове и офиси".

Последният напън под формата на предложение до СОС е от 12.12.2013 г. и е на общинските съветници Орлин Алексиев (ГЕРБ), Любомир Дацов (НДСВ), Иван Таков (БСП) и Прошко Прошков (ДСБ, след това ДБГ). На галоп и безпроблемно минава през три постоянни комисии към СОС. Единомислието на политически разноцветните вносители е постигнато предварително и гарантира успех при гласуването. На 19.12.2013 г. предложението прераства в решение на СОС. Някои напускат залата предварително. При вота един се въздържа. Всички останали са "за".

За пореден път сработва порочната общинарска практика на последно заседание на СОС преди ваканция или избори да се вкарват в дневния ред нефелни точки. За пореден път е одържана победа над закона, морала и здравия разум. За пореден път е постигната цел, която няма връзка с обществения интерес, в отстояването на който се заклеват общинските съветници и кметът при встъпването си в длъжност.

И в този случай целта е прозрачна – да бъде погасено, всъщност изкупено, кредитното задължение към СИБанк. Реализирането на целта осигурява двояк резултат. От една страна, банката си връща предоставените като кредит суми (дори и да не е изцяло, е по-добре отколкото нищо), а от друга – длъжникът излиза от черния списък на Централния кредитен регистър на БНБ и с изпрано от СОС и кмета кредитно досие може да взема нови кредити, което съвсем не е за пренебрегване.

Не е ясно, обаче, защо всичко това да е за сметка на софиянци, с нашите пари и под благовидния предлог на "крещяща нужда от гробни места" (по израза на общинския съветник и рали-състезател Орлин Алексиев). Ако е налице такава вопиюща необходимост, не само обяснение изисква щедрият жест на СОС и СО, с който безвъзмездно предоставиха на Министерство на културата последните незаети 5-7 дка от най-привлекателната част на Централните гробища. Отделно стои въпросът за нездравия интерес на това министерство към погребалната тема, по който неговият титуляр Петър Стоянович упорито и позорно мълчи.

След приетото решение на СОС от частен съдия изпълнител са обявени два търга за продажба на имота. Резултатът от втория е забулен от посочената в началото на текста мантра.

Вече повече от 10 години няма отговор на нито един от наболелите и многократно поставяни въпроси. А има още за питане. Синдромът на шагреновата кожа, поразил софийските Централни гробища, не е отпаднал. В наше време класиката, уви, не е на почит. А би била от полза за всички, включително, управляващи, бизнесмени и разни други.

Шагренът изпълнява най-различни, дори и безумни, желания. След всяко удовлетворено искане, обаче, намалява размера си, докато накрая изчезва и отнема живота на ненаситния.

* * *

Преди продажбата на гробищния имот през 2001 г. "Агропремикс" ЕООД пласира други два, сделките с които са предмет на споменатото наказателно производство, проточило се с години.

Първата от тях е с "Демакс" АД, представлявано от Петър Кънев (депутат в момента и в 40 НС от КБ, зам.-председател на КРИБ, председател на СПИБ, съветник на президента Първанов). В началото на 2001 г. той придобива "нерегулирано място с площ 14 088 кв.м" в землището на с. Горни Лозен, район "Панчарено" заедно с две масивни сгради, оранжериен блок (5 дка) и ред подобрения за сумата от 45 000 лв. при данъчна оценка от 98 852.80 лв. Занижаването на цената е повече от 2 пъти.

Имотът е препродаден от "Демакс" АД на съпругата на Красимир Георгиев – "Фронтиер". Родителите Георгиеви го даряват на децата си и добавят към него още горнолозенски земи.

Информацията за тази сделка е цензурирана при два предходни опита за огласяването й. Защо ли?

Другата сделка е със Събирателно дружество "Йоанна-6-Петров и Сие". То купува "застроен поземлен имот" с площ от 46 966 кв. м в землището на кв. "Враждебна" заедно с повече от 20 различни по вид и размери сгради за сумата от 49 000 лв. при данъчна оценка от 558 253.10 лв. Цената е занижена повече от 11 пъти. Дружеството е преобразувано в "Тирпарк 2002" АД. За кратко в Съвета на директорите се появява вече споменатият Димитър Цанев (от "Агропремикс") и синът му Найден.

Това е. В България сме.