Като служебно правителство си поставихме за цел да подновим работата на Консултативния съвет за оптимизация на осигурителната система в България. В него няма да участват политици, тъй като навлизаме в предизборен период и не бих желал тази експертна дейност да получи политическа окраска.
Това заяви в интервю за "Труд" вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Йордан Христосков. Поставили сме си за цел да разработим различни варианти за реформа в пенсионната система. Пред скоби ще изведем въпроса с пенсиите на работещите в първа и втора категория труд. Ще дискутираме по всички ключови въпроси: размера на осигурителните вноски за първия и втория стълб на пенсионната система; варианта държавните служители и работещите в специалните ведомства да плащат лични осигурителни вноски; условията за пенсиониране; възможностите за подобряване на събираемостта. Общият принцип, който ще предложа, е да въвеждаме в максимална степен автоматични механизми. Те имат две предимства, добави Христосков.
На първо място отдалечават осигурителната система от вземането на конюнктурни политически решения. Второ, носят предсказуемост - на базата на обективни показатели хората ще знаят какво и как ще се случи и ще могат да определят осигурителното си поведение. Ще обсъдим обвързването на възрастта за пенсиониране с очакваната продължителност на живота. Трябва да се въведе автоматизъм и за начина, по който ще нараства максималният осигурителен доход. Ще предложим решения и за тавана върху пенсиите. По всички въпроси ще бъдат подготвени варианти с разчети колко ще струват в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, подчерта Христосков.
Запитан дали ще предложат увеличение на минималната заплата през 2015 г., той отговори, че ще има такова. Но аз съм привърженик на автоматичния механизъм за нарастване на гарантираните от държавата минимални доходи. Би трябвало като критерии да се използват макроикономически индикатори като нарастването на производителността на труда, посочи вицепремиерът.
За подпомагането на пострадалите от наводненията, той каза, че до момента са приети 1353 молби за еднократна помощ от 325 лв. за покриване на неотложни нужди. "На 1100 човека помощите вече са изплатени. За останалите това ще бъде направено в най-кратки срокове. Вторият начин, по който министерството на труда помага на пострадалите, е с осигуряване на работна сила за почистване на калта и тинята. През програмите по заетост, финансирани от националния бюджет или от европейските програми, са наети 745 души. С почистването са ангажирани и 1198 души, които получават месечни социални помощи.
