Казват, че „Левски" е най-популярният български футболен клуб. Ако сте един от хилядите фенове и случайно попаднете на сайта на Националния клуб на привържениците на „Левски", ще бъдете сериозно изненадан. Вместо новини за любимия отбор, ще прочетете „Не искаме Бат Сали в парламента". Макар да няма данни цитираният депутат да има нещо общо с футбола, фенклубът е зает с организацията на серия от протести в Кюстендил и София срещу избирането на Александър Методиев от ДПС за народен преставител с много по-малко гласове от другите кандидати. Системата на изчисляване на изборните резултати поражда подобни парадокси, но такива са правилата и затова всичко е напълно законно.
Дали имат основания и какво се крие зад протестите срещу избора на Бат Сали, е отделен въпрос. Но е факт, че активното замесване на футболни агитки в политически акции се превръща в трайна тенденция. Твърде различна от стереотипа, съгласно който футболни фенове се появяват само когато трябва да бъдат извършени провокации на някое масово събиране.
Идеологията на агитките
Футболни агитки не се появяват на протести за опазване на природата, за защита на гражданските свободи или срещу полицейското насилие. Но пък са на първа линия при прояви с националистически привкус, където има черешови топчета, иронични плакати с фесове и полумесеци, а лозунгите започват с призива някой „да си ходи в Турция" и завършват с констатацията „тук е България". Преди да се загрижат за избирателите в Кюстендил и излъчения от тяхно име Бат Сали - ром по произход, агитките взеха участие в серията протести срещу Главното мюфтийство, което заведе съдебни искове с претенция за имоти в цялата страна. Мъже, популярни като тартори на агитки, посетиха тогава организирано Карлово, за да протестират срещу иска за Куршум джамия, която е паметник на културата. Същият повод ги заведе и пред Окръжния съд в Пловдив в началото на годината. Резултатът от шествието на феновете бяха изпочупени прозорци и бързо потушеното подпалване на Джумая джамия. По-късно фенклубовете се разграничиха от погрома. Следващата спирка бе Кърджали, което принуди полицията да мобилизира ресурс от половин България, за да не се повторят сцените.
Ролята на агитките в политиката не се ограничава единствено до създаване на масовост на определени протести. Общинският съвет в Карлово гласува декларация, „признаваща и осъждаща геноцида над българи, арменци, сирийци и други народи, извършен от Османската империя и младотурския режим в началото на ХХ век". Интересното в тази декларация е не толкова съдържанието, колкото произходът ѝ - тя бе предложена от Сдружението на българските футболни привърженици. По-късно организацията предложи същата декларация и на Общинските съвети в София и Пловдив. От Сдружението настояха, че „тази историческа по своята същност декларация не би следвало да се разисква, а да се пристъпи към нейното директно гласуване, тъй като тя се основава на отдавна установени по безспорен начин факти". Тези примери ясно очертават границите на политическата идеология на организираните агитки.
Добре поливан расизъм
Екстремистките настроения на тези групи хора не са от днес. България отдавна не е сред страните, които заемат челно място в борбата срещу расизма по стадионите. В последните години националният отбор два пъти бе наказван заради расистки прояви на публиката по време на международни квалификации. „Левски" също бе наказан по подобен повод. Реакцията в повечето случаи е неразбиране и гняв спрямо ФИФА и УЕФА, но никога не е съпроводена с признание за наличието на проблем.
Преди месец привърженици на „Левски" дори издигнаха провокативен транспарант с посланието „Say Yes to racism", който намери място и в британската преса. А преди малко повече от две години всекидневникът „7 дни спорт" излезе с голямо заглавие на първата си страница, което гласеше „Новите в ЦСКА: Италианец, швед и две чернилки". Седмици след това издателят обикаляше телевизионните студиа, за да обяснява как това било напълно нормално. А сега някой очевидно се е сетил, че грижливо отглежданият екстремизъм сред част от футболните фенове може да бъде използван и за политически цели.
DW