На 82 години в отвъдното се пресели една българка, за която десетилетия наред се твърдеше, че е била най-приближената до Людмила Живкова. Пред нея дъщерята на Първия е разкривала душата си и е споделяла вижданията си по всички въпроси на политиката, културата, образованието и науката.
Името на тази жена е Юлия Попова. Биофизик с няколко открития, шеф на лаборатория в БАН, учен с международна известност. Tя е съпруга на бившия зам.-външен министър по времето на Тодор Живков и шеф на отдел "Кадри" в МВнР Живко Попов. За експосланика ни в Англия и Чехословакия /тогава/ също се носят легенди. Кадрови офицер от специалния щат на разузнаването, той оглавява службата „Културно наследство" към ЦК на БКП, в течение е на всички мероприятия по честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава, „наблюдава" и Комитета по вероизповеданията...
Живко Попов и съпругата му Юлия остават сред най-близките хора до Людмила и когато тя се омъжва за Иван Славков. През 1981 г. обаче „принцесата с тюрбана" издъхва при недостатъчно изяснени и до днес обстоятелства. Няколко месеца по-късно Живко Попов, който по това време е наш посланик в Прага, е почти отвлечен от специални пратеници на българските тайни служби и откаран със самолет в България, където започва неговата Голгота. След мъчителни разпити и престой в следствието на столичната улица „Развигор", човекът, на когото Людмила Живкова приживе е имала изключително доверие, е изправен пред съд заедно с главния секретар на служба „Културно наследство" Кирил Башлиев, с главния й финансист – вече покойния Кръстьо Мутафчиев, и с първия „зам" на Татовата щерка в Комитета за култура – Емил Александров, също покойник, който е бил и началник на отдел 14-и /т.нар. културно-историческо разузнаване"/ в Първо главно управление /ПГУ/ на ДС. Обвиняват ги в присвояване, разхищения и крупни злоупотреби с държавни средства в размер на милиони лева. Най-сурова присъда получава Живко Попов. И въпреки че е със силно влошено здраве, го освобождават едва през 1990 г. Башлиев, Мутафчиев и Александров получават по-малки срокове престой зад решетките. По думите на самия Попов Тодор Живков лично е настоявал да изтърпи наказанието си при строг режим.
Още докато тече следствието, върху семейството на бившия приближен на Людмила се изсипват ударите на системата, от която те вече не са част и към която никога повече няма да се приобщят. Жилището им в центъра на София, въпреки че е закупено законно, е продадено на безценица на оперния ас Николай Гяуров. Конфискуват им всички налични средства в банки, ценни предмети, мебели, покъщнина... Хора на ДС брутално изхвърлят на улицата Юлия Попова и двете й дъщери – по-голямата Мая, социолог по образование, а по това време журналист в БНТ, и по-малката – Юлия, която е още ученичка. Съпругата на Живко Попов е уволнена и от работа. Без средства и подслон, тя се свира с малката си дъщеря в мазето на кооперацията, където е отнетото им семейно жилище. Оцеляват благодарение на помощта на състрадателен роднина, който ги прибира в дома си.
В средата на 80-те тежък джип блъска първата приятелка на покойната Людмила Живкова на улицата. Пораженията са големи, но тя прескача трапа по чудо. Може би най-вече защото я крепи любовта и отговорността пред мъжа й, който е поставен при нечовешки условия в затвора, и двете й деца. И тази крехка жена, която към края на живота си тежи не повече от 40 кг, пише писма до всички възможни инстанции и мужди посолства, бори се като лъвица за възтържествуването на истината, за доказване на пълната невиновност на съпруга си, за изчистването на името му... Уви – всички от висшия ешелон на властта отвръщат лице от нея. А повечето дори минават на другия тротоар, когато я видят.
Според близките на Юлия Попова тя е била приета за рутинни изследвания в болница, където е престояла само няколко дни. Те обаче твърдят, че никой не ги е информирал какви точно процедури са й направени. Мая Попова довери, че майка й влязла напълно здрава в болничното заведение, била изписана с епикриза, от която ставало ясно, че е в отлично за възрастта си здраве и изведнъж... Няколко дни след изписването, без да се оплаква от нищо, Юлия Попова моли съпруга си да я прегърне и... издъхва.
„Това беше страшен удар, огромна изненада за нас. Родителите ми се обичаха толкова много, грижеха се трогателно един за друг, бяха сигурни, че ще доживеят поне до сто години... А сега мама вече я няма. Не знам какво са й направили в болницата. Но няколко дни преди смъртта й ми се присъни сън, в който тя казва на медицинска сестра, че „там ще й вземат сърцето и душата". Аз имам пророчески сънища, но сега се укорявам защо не действах според съня си и се съгласих мама да влезе в болница... Защо не си я прибрах още първия ден? Тя наистина беше слабичка, но напълно здрава. Само сая вливали глюкоза, доколкото знам. Сега можеше да е жива...", сподели пред сълзи „жената скенер".
„Няма я Юлечка!", изплака и 84-годишният Живко Попов. Най-известният затворник от времето на соца с мъка пророни, че оттогава само плачел и нямал сили за нищо. Даже и самият той „бил на ръба" заради силно влошено от стреса покрай загубата здравословно състояние.
„Почти не мога да вървя. Тръгвам и падам. Добре, че е Мая, защото иначе едва ли бих събрал сили да продължа да живея. Малката ми дъщеря е в Италия, но успя да пристигне за погребението на майка си. С Юлечка живеехме в нейно жилище в София, сега Мая и внучката ми Чара са при мен...", каза пред наш репортер бившият кадровик на Външно.
