Павлин Павлов е филолог и доктор по история. Работил е в Националната служба за сигурност в МВР до 1998 година и е бил офицер от Първо главно управление на ДС. Той е и единственият у нас дисциплинарно уволнен по време на демокрацията старши офицер от спецслужбите. Автор е на три книги, като последната от тях – „QUO VADIS, COMES?”, е сензационна с това, че в нея за пръв път бивш щатен офицер от ДС повдига завесата на спецслужбите и разказва от първо лице за кухнята на обругаваните като „мръсни ченгета” и „гадни типове от ДС”. В нея Павлов задава въпроса: „Накъде вървиш, другарю?”, и показва истината в българските спецслужби.В момента пише книга, в която разказва за ситуацията по времето на Възродителния процес, в която ненужно според него са били въвлечени ДС, а после партийните ръководители са си измили ръцете с тях. Павлов, който има общ род с Румен Ралчев, е създател на тамплиерството във Варна и първият командер на рицарите във Варна, а, освен това и заместник-кмет по сигурността през първия мандат на Кирил Йорданов. 

Ето и неговата изповед. Единствено пред „ШОУ”.

- Преди няколко дни се навършиха 10 години от създаването на тамплиерството във Варна. Забелязвам обаче, че от доста време рицарството в морската столица нещо куца…
- На 12 ноември, точно преди 10 години, аз направих командерията на тамплиерите във Варна, която беше първата извън София. Регистрирахме я и аз станах командер. Това се случи точно на рождения ми ден – тоест - моята рождена дата съвпада с тази на тамплиерството във Варна. Спомням си, че тогава се изпекоха 3 агнета - по едно за рождения ден, за командер и за командерия, и по рицарски се веселихме, пихме и пяхме цяла нощ. Тогава бяха приети 10 рицари и конструирахме командерията. Сред тях беше и първата дама рицар извън София – Йовка Иванова. Един достоен човек от туристическия бранш, собственик на туроператорска фирма, член на управителния съвет на Съвета на хотелиерите и ресторантьорите. Аз обаче напуснах ордена и се разделихме с моя близък приятел Румен Ралчев, с когото може да се каже, че бяхме като братя. Това се случи преди четири години…

- Защо?
- На 29 ноември 2010 година почина моят непрежалим малък брат Андрей Баташов. Това момче си отиде и кончината му се оказа окончателен повод да си взема решението. А конкретната причина беше, че аз обявих с мое писмо в качеството си на Велик офицер и Велик арбитър на ордена, че предлагам събраните за лечението му средства – 40 000 лева, да бъдат вложени във фондация на негово име за даровити деца. Последва изключително бурна реакция от страна на Румен Ралчев - че съм го направил без негово знание. 

Използва правата си на Велик ордер и дублира моето писмо с решението ми да напусна с указ за изключването ми от ордена. Но никой не може да ми отнеме тамплиерското звание, защото аз съм ръкоположен в Сърбия, учредител съм на ордена в България, награден съм със сребърния кръст на Великия приорат на Сърбия! Само че вече не съм член на българския тамплиерски орден, защото 

бях изключен с указа на Румен Ралчев

Интересното в случая е, че никога не съм го казвал, понеже моите братя рицари винаги са знаели, че ние сме близки като братя с Румен Ралчев. Ние бяхме в една рота в школа за запасни офицери и носим една фамилия – Ралчеви. Даже имаме общ род. Той беше парашутист, а аз земноводен – войскови разузнавач. Оттогава до момента, в който се разделихме, ние сме оцелявали в бурните години като братя – един до друг, гръб до гръб. Той ми е помагал, аз съм му помагал и така заедно решихме да направим и ордена. Сред първите учредители бяхме една шепа хора – 7-8 човека. Тогава ние харесахме ордена на тамплиерите, който се отличаваше с две съществени неща: обединяваше хора от елитарно ниво, доказали се в политиката и в обществото, и второ - че той непрекъснато, ежечасно и ежедневно е приел за своя цел да помага на слабите и онеправданите. По всякакъв начин. Направих ордена във Варна като проекция на световния орден в България. Точно при разминаването с тези два основни принципа, които ви казах, започнаха и нашите различия с Ралчев, а постепенно - и в схващанията за целите и мисията на ордена. 

Но първо искам да кажа, че това, което мене ме засегна тези дни (б. а. – на 12 ноември) и ми стана малко тъжно - че нито един от моите 80 рицари във Варна не се сети да ме поздрави за рождения ми ден. Всички обаче се готвят да честват 10-годишнината от създаването на командерията. Извинявам се за самочувствието, но без мен тогава нямаше да стъпи тамплиерски крак във Варна!

Около мен в началото се обединиха само около 20 рицари и постуланти, които учудиха не само националния, но и световния орден. Във Варна беше издадена първата книга на ордена – Бялата книга. Преводът и печатът й учудиха Лео Тис – първия архивар на ордена. Тук издадохме първите печатни издания на стари исторически романи, които са забравени в България – „Кръстоносци“, писан от историческия класик Цветан Минков, и други романи в средата на миналия век. Той е бил учител и е помагал на Антон Дончев да се развие. Даже Антон Дончев като видя книгата, която издадохме във Варна – „Кръстоносци“, почти се насълзи и ми каза: „Ти не знаеш какво си направил!“. Същият този човек, на когато аз, като гимназист, четях словото по случай неговия юбилей, ми каза: „Скоро ще се нареди твоят портрет в тази редица“, и посочи портретите на класиците в литературата. 

Той е моят кръстник

Така че това беше откритие от наша страна. Тук, във Варна, направихме един уникален календар, който тежеше 7 килограма, защото беше изключително луксозно изпълнение, с исторически есета от историята на ордена към всеки месец. Този календар го взехме и го занесохме в Норвегия, където се решаваше на конвента дали ще станем пълноправен орден в България или не, и тогавашният Велик приор на Сърбия каза: „Погледнете какво правят българите! Те са като булдозери! Те не спират да ни учудват с това, което правят!“. И станахме Велик приорат. На булдозера двигателят му беше тука (във Варна – б.а.). Направихме първото списание „Тамплиери“ и - забележете – с триста зора доказах, че съм прав, с някои мои колеги от ордена имахме дълъг спор, и регистрирах единствената в света детска организация „Млад рицар“, за което получих съответните адмирациии в световния орден. По това време орденът във Варна също за първи и единствен път в страната взе под своята егида два дома – единият - за деца с физически увреждания в Рудник, другият - за стари хора във Ветрино. 

При един от годишните отчети стана ясно, че ние само през съответната година сме направили 70 000 лева дарения. Уникални случаи има! В Рудник едно от децата беше заболяло от менингит и изведнъж директорката се обади и ни каза: „До утре трябва да предадем 2000 евро“. Нямаше как да реагираме, освен да извадим всичко, което имаме от джобовете си. И ние го направихме. Казвам го всичко това, защото откакто съм извън ордена, в този пусти град забравиха, че има тамплиери! Няма никъде знак, че нещо се прави. И това страшно ме боли, защото то проектира състоянието на целия орден. Бавно, но сигурно орденът започва да се превръща в някаква реплика на масонско дружество, което уж е явно, ама все някакви закрити срещи прави. Малко заприлича на дружество за развлекателни коктейлни програми за свои членове. 

Това, за което с Румен бяха най-основните ни противоречия, беше, че го масовизирахме. Направихме го ОФ-организация. За няма 7-8 години орденът стана втора организация в света по брой. Първата е в Америка, следваше я италианският приорат с около 400 членове мисля, а сега ние сме повече. На всяко мероприятие се приемат по 50 човека, половината от тях след година отпадат! Едни излизат, други влизат… 

стана нещо като магазин 

- Защо се прави това? С каква цел?
- Не знам, уж за разширяване позициите на ордена, но това означава, че ще се изгуби елитарността му, качеството… Плаща се висок членски внос. Аз не съм им сайбия, но това също беше част от спора, който имахме. 80 и няколко ордена са в света. Членският внос е финансов израз на членството ти, а не е инструмент за събиране на средства за дарителски акции. Даренията са си отделно – спонсорство, дейности, предметни и други. При нас стана обратно – събират се средства чрез членския внос и тъжното е, че това е практика в масонските дружества, където се събират много високи суми. Но това не беше редно при нас да става, защото даренията си вървяха по друга линия, и то много активно. Щом, както ти казах, във Варна за една година сме успели да съберем 70 000 лева…

- Откъде идват даренията?
- Те са от всеки, който може да даде. Примерно, брат Костадин има строителна фирма. Той направи плочките на мазето и ламината на втория етаж на дома в Рудник. Изчисляваш и казваш – толкова. Ковачницата за децата като материали и консумативи струваше 14 000 лева. 

- Спомена, че с Румен Ралчев сте роднини…
- Не точно. Действително нашите родове в миналото са излезли от едно етрополско село. Само че неговият род е прескочил планината – в Панагюрище, докато моят дядо е тръгнал към Ябланица и се е заселил в едно селце Румянцево. Но сме Ралчевци поначало, от този клан. Аз и сега с Румен поддържам нормални, коректни отношения. Нашите различия са си различия, между другото ние с него сме все още в общи собствености и т.н. Така си остана и не можеш да го промениш. Живот и здраве, тук се посрещаме, говорим си, но… това е болката. Румен е човек, който винаги е бил в масонската сфера и в сферата на тези софийски хайлайф нива и аз не мога да му се сърдя, че той сложи превес на това нещо в ордена. Аз винаги съм бил човекът по масовите организации – да помогнем, да решим, да направим, да спонсорираме… Между другото, детската организация си я прехвърлих лично на мен и си я ръководя аз, с моите деца. 

Като се пенсионирах, от НАП излезе едно сведение, че съм член на ръководството или съм управлявал 18 НПО-та, представи си! И трябваше да докажа, че не съм получил една стотинка за това. И се доказа лесно чрез финансовата проверка, че без пари съм вършил всичко това.

При първото ни посещение, което направихме в Париж на първия международен конвент, бяхме ошашавени от това, че 3 часа командерката на командерията в Рединсбург докладваше за това как са докарали два ТИР-а с легла в Елин Пелин след наводненията. След това ние седим и се питаме: „Какво толкова, бе, да му се не види?“. Два ТИР-а със стари легла. Наградиха я с кръст, едно-друго... 

Отговорът дойде, като направихме конвента в София. Дойдоха официални гости и ние, както е прието в България, им платихме целия масраф. Веднага ни извика Великият командер, мен и Румен Ралчев, и казва: „Това повече да не се е случило! Всеки си плаща масрафа от джоба. Ако 1 лев имаш за даване, той отива за дарение“.

- Кой беше тогава Велик командер?
- Тогава беше Патрик Риа, сега вече има други хора, но те бяха все адмирали и генерали от НАТО. Той е натовски орден поначало и е бил винаги военно-християнски. Има даже отделна организация за НАТО, с център щаб-квартирата на организацията. Има действащи офицери, които са членове на ордена. Най-много са американци и поляци…

- Баташов как дойде в този орден?

- Симпатягата Баташов дойде още сред първите членове

Той беше с нас, даже в Париж бяхме заедно, нашето първо присъствие на международен конвент. И там ние по невъобразим начин си паснахме с него. Заедно бяхме в Лидо, където той намери една китара и пя, беше страшно шоу. Такова разкошно момче беше, не можете да си представите! Той беше церемониалмайстор на ордена и с присъствието си даваше някаква одухотвореност, докосваш се до някаква елитарност. Той е от дворянски произход, нали знаеш. Но и самият той така действа, говори и се държи като човек, на когото не можеш да му отречеш елитарността, за което и говоря. Не че имам самочувствието, че съм и аз някаква елитарна фигура, но в края на краищата орденът е направен за хора, които са се изявили по някакъв начин в обществото. А някои - и заради произхода си. Във Франция заварихме 82-ма рицари. 

Там да приемеш рицар, трябва да се случи нещо с някой от тях – или да напусне, или да умре. И така е от времето на Наполеон насам. Поддържа се едно ниво. Точно тука лесно се размениха нашите схващания и аз съвсем коректно си излязох от ордена. Орденът в момента се ръководи от Румен и развива дейност, каквато те са си приели да развиват, но на мен ми е тъжно, защото малко я побългарихме цялата история. Не е това! Аз общувам с много братя, които повечето напуснаха, други все пак са останали, но фактът е налице. Колко пъти аз срещам тези хора във Варна и казвам: „Направете нещо да се чуе, че тамплиерите са живи във Варна! Срамота е да не знаеш, да не чуваш! А това са все достойни хора – Николай Бинев е командер, Велик офицер; Младен Станев е изявен политик, земеделец, той също е командер, Велик офицер; Станимир Петков е човек с висок ранг в управата на Евангелистката църква… и други достойни мъже, жени и момчета, много са тези хора, които са там. Но аз съм абсолютно против масовизацията и целите й и това беше един от поводите да преоценя моето присъствие там. 

По повод изказването, за което прочетох, че Румен е направил за последния конвент, който се е провел, впечатли ме фактът, че той посвети по-голямата част на Великите офицери и какво правят те в ордена. Аз щях да му бъда благодарен, ако той беше направил един 

отчет за същинската дейност на ордена по дарения, спонсорство, подпомагане…

Предполагам, че го е пропуснал. Казвам го с цялата си лоялност към този човек. Но казвам, че ми е тъжно, че орденът и най-вече присъствието му във Варна просто го няма… За това само мога да кажа на моите братя и сестри в ордена да продължат с добрите традиции. Желая им всичко най-хубаво и ги поздравявам във връзка с юбилея.

- Румен Ралчев разкри в ексклузивно интервю за „ШОУ“, че в новия парламент има 30 масони. Това според него е хубаво, тъй като, макар и от различни партии, имат едно нещо общо – братството, и така намират общ език…
- Така е, ако това служи за нещо хубаво. Но ако служи за комбиниране на някакви далавери и т.н., ясно е, че не е добре. Така беше в ордена на тамплиерите – ние нямаме политически пристрастия. Но и тук Румен измени на нашите принципи и се хванаха със Слави Бинев да правят партии и Румен тичаше по площадите да вика и да крещи... Това Велик приор на орден да го прави, извинявам се, но просто би учудило света! Защото силата на ордена не е да се ангажира политически. Когато аз реших да се кандидатирам за кмет, разчитах на подкрепата на това, което наричахме НСБО – нашата Национална структура за безопасност и охрана. 

Обществената организация към УБО, която направихме с Румен за масовизиране на старите ветерани. И даже тогава Румен отказа: „Виж какво, ти правиш грешка, защото знаеш, че орденът с политика не се занимава“. Аз му казах: „Дай да направим един експеримент. 5000 - 6000 активни членове имаме на НСБО. Във Варна имам 864, по списък. Тези хора имат семейства, приятели. Значи би трябвало да сработи експериментът“. „Не! Павка, прави го на своя глава, но няма да те подкрепя, защото принципа на ордена…“. Добре, като беше тогава „принципа на ордена“, какво правиш при Слави Бинев и при този Чомбе от Петрич и ще влизаш в политиката, и ще се правиш на не знам какъв си?! При положение че имаш уникален авторитет като Велик приор и трябва да ръководиш по друг начин… 

- Направил е грешка според теб?
- Абсолютна грешка! И той сигурно го е отчел, защото 

явно го използваха

Един такъв ръководител на такъв орден със световна проекция… ами той е министър-председател! В държавния протокол той е в първата десетка навсякъде по света. Защото орденът е НПО, не е масонско дружество. Регистриран е в ООН, в УНИЦЕФ… Румен е много свестен човек. Бедата при него е, че той е дете на този вид общество, в което той е израсъл и се е реализирал. Сега, извинявайте, той е бил шеф на охраната на Тодор Живков! Да му приказваш на Румен за лицеви мероприятия… ами той е живял в такава среда. Аз го познавам много добре. Пак ви казвам, ние сме като братя, даже майка му на пределна възраст не забравя да ме поздрави за рожден ден, за имен ден. Тя няма представа, че ние с Румен сме се разделили.

Като стана дума за родители, преди няколко месеца съвсем случайно в една компания ме поканиха да пия кафе и виждам бай Петър там – бащата на Кирил Йорданов. От чисто уважение към този човек попитах: „Какво прави Кирил?“. И той вика: „Ами гледа си коня“. И аз понеже все пак съм завършил школата в Симеоново, си замълчах. Но един друг мой познат, малко по-наивен от мене в тези неща, в политическата интрига, не се сдържа и попита: „Какъв кон, бе, бай Петре?“ и той вика: 

„Ами белия кон, гледа го в задния двор на къщата си, защото нали на него ще се върне скоро, като дойдат изборите“ 

и всичко премина в един хубав смях (смее се). Кирил подчинява своите действия на два принципа – никога няма да приеме факта да се върне на по-ниско ниво, защото при него има един нарцисизъм и егоцентризъм, и второто е, че той никога не е и сънувал, че така ще излезе от кметството. Неговата мечта беше да подобри рекорда на своя предшественик и роднина – да изкара четири пълни мандата, защото той има един свой дядо, който е бил кмет и т.н. Този лош сън той никога не го е сънувал – че така скандално ще се наложи да напусне общината. И в това отношение, понеже го познавам какво представлява като човек, аз лично му съчувствам. Но това, което той е споделил пред теб в интервюто пред „ШОУ“, най-общо казано, може да се приеме от обикновения читател като предизборно словоизлияние, защото носи всички признаци – пълно е с популизъм и със съкращаване на истините. Категорично!

- Звучеше много искрен…
- Изразът му на Кирил винаги е бил филигранен. Той владее политическата реторика така, както малко хора я владеят. Той винаги може да бъде убедителен и т.н. Но аз мисля, че той е подведен от самочувствието, което е създадено в него. Обкръжението, което е около него, явно му е подсказало, че носталгията по неговото управление е повече, отколкото недоволството на гражданите на Варна. И това е една съществена грешка в него – че е повярвал на това нещо. Защото всичко, което той говори, трябва да предположиш, че „всичко се е измирисало“, казано на най-нормален български език, и вече можеш да си говориш нещата по друг начин, ненадявайки се, че някой помни нещо. 

Хубаво е да даде интервю, но не трябва да влиза в теми, които знае, първо, че не са така, второ, знае, че хората няма да забравят нещата. А той, честно казано, направо е обидил дори хората, с които е работил. Защото създава една представа за това какъв е той и какво е вършил, разчитайки явно на нашата къса памет и на нашата способност бързо да забравяме някои неща. Да не казвам, че той злоупотребява с нашата лоялност – на хората, които сме работили с него. Защото няма човек от „звездния екип“ на Кирил Йорданов, който да е посегнал да отвори завесата за някои неща, които илюстрират неговото присъствие в общината. Ние всички, както виждаш, първо, мълчим, второ, смятаме, че това е под достойнството ни, и трето, считаме се за съотговорни за фалита на Кирил Йорданов, защото в края на краищата сме били също в неговия екип. Имаше един момент, когато Кирил извика мен и Вили Жечев (Венелин Жечев - заместник-кмет на Кирил Йорданов – б. а.): „Защо искате да ме смените? Кой от вас ще стане кмет на града и кой негов заместник?“ Бяха му напълнили главата с някакви заговори…