Умира св. Сава Сръбски. Според житието му на връщане от поклонение на Гроба Господен в Ерусалим той преминава през България и е посрещнат тържествено от цар Иван Асен ІІ в неговата столица. В Търново се разболява и след кратко боледуване умира. Няколко месеца по-късно мощите му са пренесени от крал Стефан Владислав на сръбска земя.

Парламентът на Босна и Херцеговина избира Векослав Беванда за министър председател.

Земетресение с магнитут 7,0 Mw удря Хаити. Епицентъра му е на 25 км западно от столицата Порт-о-Пренс и хипоцентър на 13 км дълбочина. Започва в 16:53 ч. местно време и е последвано от 20 вторични труса с магнитуд между 5,0 и 6,0 Mw. По оценка на Червения кръст около 3 милиона човека са засегнати от земетресението, а според изявление на президента на Хаити от 27 януари, преброените трупове са 170 000.

Изстреляна е е космическа сонда на НАСА „Дийп Импакт“,която е проектирана да изучава състава на вътрешността на кометата 9P/Tempel чрез удар на част от апарата в кометата.

В хода на съвместна операция с американците в Босна пристигат руски войски. След обявяването на независимостта на Босна от Белград е създадена контактна група през 1993 г.; международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава - Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат Алия Изетбегович - мюсюлманин, Момчило Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3.01.1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович.

В периода 12 - 19 януари се провеждат първите преки президентски избори, спечелени на втория тур от кандидатпрезидентската двойка Желю Желев и Блага Димитрова. На втория тур те получават 2 738 420 гласа срещу 2 443 434 за независимите кандидати, подкрепени от БСП, Велко Вълканов и Румен Воденичаров. Д-р Желев е първият демократично избран президент на България.

Конгресът на САЩ гласува използването на военна сила за освобождаването на Кувейт. През август 1990 г. войските на Саддам Хюсеин завземат съседен Кувейт. Ирак претендира, че Кувейт е историческа иракска територия, насилствено откъсната от британските колониалисти заради нефтените залежи. САЩ сформират коалиция под егидата на ООН и в хода на операция “Пустинна буря” в началото на 1991 г. прогонват иракските войски от Кувейт.

В Питсбърг, САЩ е открита българска етнографска изложба, посветена на 1300-годишнината на българската държава. Питсбърг е град в северозападните части на САЩ, щат Пенсилвания. Население - 405 000 жители, с предградията - 2 400 000 жители. Пристанище на р. Охайо. Транспортен възел. Международно летище. Важен търговски-финансов център на САЩ, един от най-големите центрове на тежката промишленост - черна и цветна металургия, тежко машиностроене и металопреработване. Тук е построена първата в САЩ АЕЦ. Основан е през 1758 г.

Умира английската писателка Агата Кристи (1891 - 1976. Автор на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Родена е на 15 септември 1891 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва Първата световна война във Франция. Първия си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз” (издадена през 1920 г.). Следвайки традициите на Едгар Аалан По, Артър Конан Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Някои произведения: “Поаро разследва”, “Убийството на Роджър Акройд”, “Убийство в Ориент Експрес”, “Смърт край Нил” и много други; пиесите “Мишеловката”, “Свидетел по обвинението” и др.

Абу Дабуд, един от лидерите на терористичната организация “Черният септември”, е освободен от френски затвор. Организацията е отговорна за убийството на 11 израелски спортисти на Олимпийските игри в Мюнхен 1972.

Лондонското летище “Хийтроу” посреща първия Боинг от серията – 747, извършил трансатлантически полет.

Излиза първият албум на групата "Лед Цепелин", записан през октомври 1968 г. "Лед Цепелин" е английска рокгрупа, основана през 1968 г. в Лондон. Състав: Джими Пейдж - китара; Робърт Плант - вокал; Джон Пол Джонс - бас; Джон (Бонзо) Бонъм - ударни. Тя е една от водещите световни групи в стила хард-рок и хеви-метъл. Основана е от Джими Пейдж, който след разпадането на “Ярдбърдс” събира музиканти от обкръжението на Ал. Корнър и под името “Ню Ярдбърдс” предприема турне из скандинавските страни; след завръщането си квартетът приема името “Лед Цепелин”. Стилът им е свързан с блуса, но още със записите за първия си албум, налагат нов саунд (пронизителният и енергичен вокал на Робърт Плант в тандем с китарата на Джими Пейдж и гръмотевичния звук на баса и ударните), възприет впоследствие от много групи. Композициите и аранжиментите са дело главно на Пейдж и Плант. Синхронът в записите и концертната дейност е прекъсван често поради злополучия в личния живот на Плант, а когато през 1980 г. умира барабанистът Джон Бонъм, групата се разпада. Ръбърт Плант работи самостоятелно (издава шест албума), а Джими Пейдж участва в различни съвместни проекти.

След въстание, султанът на Занзибар е детрониран и държавата е обявена за република.

Родена е актрисата Ваня Цветкова. Завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) през 1980 г. Майстор е на спорта по художествена гимнастика. Работи в Младежкия театър до 1989 г., а след това в Сатиричния театър. Дебютира в киното през 1978 г. - “Служебно положение ординарец” и “Като белязани атоми”. Символ е на поколението от 80-те и 90-те години на ХХ в. Живее в САЩ. Филмография: “Бариерата”, “Хан Аспарух”, “Лавина”, “Комбина”, “Равновесие”, “Бронзовият ключ” (ТВ, 1984 г.), “Тази хубава зряла възраст”, “Верни ще останем”, “Адио, Рио”, “Индиански игри”, “Кладенецът”, “Мълчанието”), “Другият наш възможен живот” и др.

В Байконур пристигат първите строители на бъдещия космодрум. През 1954 г. е създадена държавна комисия за избор на място за неговото построяване. За председател на комисията е избран генерал – лейтенант Вознюк. Комисията избира пустинния район на Казахстан, на няколкостотин километра от селището Байконур. На 12 февруари правителството взема решение за започване на строителството.
За ръководител на обекта е назначен генерал – майор Шубников. През декември 1956 г. приключва част от строителството. На 15 май 1957 г. за първи път е използвана стартовата площадка на космодрума, когато е изстреляна междуконтиненталната балистична ракета Р-7.

Започва операцията на Съветската армия по разкъсване на блокадата на Ленинград. Тя завършва с успех на 30 януари, когато е направен пробив в линията на германските войски от групата "Север".

Умира руският певец Фьодор Шаляпин (1873 - 1938). Роден е на 13 февруари 1873 г. в семейството на дребен чиновник. Участва като статист в драматични и оперни спектакли. От 1890 г. е хорист в оперната трупа в Уфа, изпълнява и малки солови партии. Учи при оперния певец Д. А. Усатов в Тбилиси, където започва професионалната си артистична дейност. През 1895 г. е в трупата на Мариинския театър; постъпва в Московската частна опера. Голямо значение за него има творческото приятелство със Сергей Рахманинов. От 1899 г. пее едновременно в Болшой и в Мариинския театър. От 1901 г. започват триумфалните му гастроли в чужбина - Милано, Париж, Ню Йорк, Лондон. Напуска Съветския съюз (1922) и се установява в Париж. През 1934 г. посещава България. Шаляпин е един от най-великите представители на оперното изкуство, съчетава по изключителен начин дарбите на певец и драматичен артист. Красивият му тембър (висок бас) му дава възможност да предава богата гама от чувства. Съумява да разкрие характерите на героите си с цялата им сложност и противоречивост. Основни партии: Сусанин (“Иван Сусанин” от Глинка); Борис Годунов, Варлаам и Доситей (“Борис Годунов” и “Хованщина” от Мусоргски); Иван Грозни и Салиери (“Псковитянка” и “Моцарт и Салиери” от Римски-Корсаков); Фарлаф (“Руслан и Людмила” от Глинка); Демона (“Демон” от Рубинщайн); Алеко (“Алеко” от Рахманинов); Филип II (“Дон Карлос” от Верди) и др. Шаляпин е блестящ интерпретатор на романсите на Глинка, Мусоргски, Римски-Корсаков, Шуман, Шуберт; изпълнява руски народни песни. Изявява се и като оперен режисьор - “Дон Кихот” от Масне, “Хованщина” от Мусоргски. Снима се и в киното (“Иван Грозни”, “Дон Кихот”). Създава скулптури, живопис, графика, притежава и литературна дарба.

Хати Карауей става първата американка, избрана в Сената на САЩ.

Към читалище “Христо Ботев” в Смолян се създава Културно-просветна комисия за народностно осъзнаване на българите мюсюлмани с председател Наум Главинчев.

Роден е белетристът Коста Странджев (1929 - 1991). Завършва Висшия икономически институт в София. Комсомолски инструктор и редактор във в-к “Водносиловец” на Баташкия водносилов път и кореспондент на в-к “Литературен фронт”. Главен редактор на литературен алманах “Тракия”. Автор на очерци, разкази, повести, драми. В белетристиката и драматургията си разработва работна тема - морално-етичните проблеми, бита и всекидневието на строителите от големите национални обекти. Съчинения: “В Баташките планини” (1956), “Очерци” (1967), “Белязани мъже” (1971), “Черният сватбар” (1971), “Най-храбрата звезда” (1975), “Мъжка молитва” (1976), “Извисяване” (1980), “Топъл сняг. Разкази и новели” (1980). Умира на 11 ноември 1991 г. в София.

В САЩ на електрически стол за първи път е екзекутирана жена. Името й е Рут Снайдер.

Съветът на Обществото на народите одобрява спогодбата „Моллов - Кафандарис”, която урежда финансовите въпроси по ликвидиране на българските имоти в Гърция и на гръцките в България. Атина се задължава да изплати 1 050 000 лв. на България. Спогодбата Моллов - Кафандарис е споразумение между България и Гърция за уреждане на задълженията между тях, възникнали във връзка с подписаната заедно с Ньойския мирен договор 1919 г. Конвенция за взаимната и доброволна емиграция на етническите малцинства. Тази конвенция регламентира имуществените проблеми на изселниците – те трябва да получат срещу недвижимите си имоти като обезщетение 10 % от стойността им в бр. и 90 % в облигации със срок за плащане 12 години.

България настоява пред Обществото на народите за международна анкета, след като на 27 юли гръцките офицери Каламбакис и Доксакис избиват 17 арестувани българи от селата Търлис, Ловча и Каракьой (Търлиски инцидент). Докладът на Де Ровер и Корф от 2 май разобличава гърците и е приет от Съвета на Обществото на народите.

В София е основано Дружество на независимите художници.

Роден е Питър Бота – първи президент на ЮАР.
Бота е премиер на ЮАР от 1978 до 1984 г. и първия президент от 1984 до 1989 г. Дълго време е лидер на Южноафриканската централна партия. Поддържа сегрегацията на черното население и системата апартейд. Дори след голям вътрешен натиск, той само облекчава жестоката расистка политика на правителството, като не променя позицията си до смъртта си на 31 октомври 2006 г.

Роден е Петър Увалиев (1915 - 1999), псевдоним Пиер Ув. Теоретик на изкуството, критик, писател, публицист, семиолог. Учи в Италианското училище в София, във Френския колеж в Пловдив. Завършва право и държавни науки в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи в Дирекцията по печата към Министерството на външните работи и в самото министерство. Секретар на Българската легация в Лондон (1947). Владее английски испански, италиански, френски, немски, старогръцки и латински, учи няколко балкански езика. През 1947 г. се отказва от дипломатическия пост в Лондон и остава там като емигрант; отдава се на занимания, свързани с изкуство и кино. Сценарист е на филмите “Милионерката” със София Лорен, “Чужденец у дома си” с Дж. Мейсън и Дж. Чаплин и др. Публикува художествена критика в английския печат. Проявите му като теоретик на изкуството, критик и публицист намират признание в чужбина, но са непознати в България, освен от отделни публикации и от предаванията на Би Би Си в Лондон (автор на над 4500 емисии на културни теми на български език и предавания на френски език за France Culture). Почетен доктор е на Софийски университет “Св. Климент Охридски” (1992). Съчинения: “Филмът като технологическа съдействителност” (1985 г., САЩ, на английски), “От оптема до зрителното изречение: опит за граматика на видимото” (1986 г., Финландия, на английски), “Европа, намерена и загубена. Есета” (1988 г., на английски), “Багряна и целомъдрените. Митоанализ на “Козият рог”. Българският облик на Шекспир” (1992 г., на английски) и др. Превежда на френски и италиански език произведения от П. П. Славейков, Т. Траянов, Ел. Багряна, Н. Марангозов, Ив. Мирчев, Ив. Хаджихристов, Стоян Загорчинов и др. Гостува като лектор на университети в САЩ, Франция, Италия и Мексико. Създател е на фондация “Увалиеви”. Умира на 11 ноември 1999 г. в Челси, Англия.

Умира полковник Стоян Топузов (1864 - 1913). Роден е на 15 юли 1864 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София. В Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та рота от 2-ри пехотен Струмски полк. Участва в боевете при с. Колуница, Брезник и Суковския мост (2 – 6 ноември) и в овладяването на Пирот (14 – 15 ноември). След войната участва в заговора за детрониране на княз Ал. Батенберг (1886). Уволнен от армията; по-късно възстановен. Участва в Балканската война (1912 - 1913) като командир на 10-ти пехотен Родопски полк.

Йосиф Джугашвили за първи път използва псевдонима “Сталин”. Йосиф Висарионович Джугашвили участва в Революцията 1905-1907 г., в Октомврийската революция 1917 г., в Гражданската война 1918-1920 г. Народен комисар е по въпросите на националностите (1917-1922 г.) и на държавния контрол (1919-1922 г.). Генерален секретар е (1922-1934 г.) и е секретар (1934-1953 г.) на ЦК на РКП (болшевики), на ВКП (болшевики) и на КПСС, член е на ЦК (1917 г.), на Политбюро на ЦК (Президиума) (1919-1953 г.) на КПСС. През 1924-1929 г. елиминира евентуалните претенденти за поста генерален секретар - Л. Б. Каменев, Г. Е. Зиновиев, Н. И. Бухарин, А. И. Риков, Л. Д. Троцки. Член е на ИККИ (1925-1943 г.), на Всесъюзния централен изпълнителен комитет. Провежда политика на централизация по отношение на отделните съветски републики. През 1929-1938 г., като изгражда тоталитарна система на управление, Сталин извършва ускорена индустриализация, насилствена колективизация на селското стопанство. През Отечествената война на СССР е председател на Държавния комитет на отбраната (1941-1945 г.), поема Главното командване, народен комисар е на отбраната (1941-1947 г.) и върховен главнокомандващ. Председател е на Съвета на народните комисари (Министерския съвет) на СССР от 1941 г.

Обнародван е Закон за пенсиите на служащите при изборните учреждения - въвеждат се пенсии за общинските и окръжните служители.

От Айфеловата кула е излъчен първия дълговълнов радиосигнал.

Роден е Сергей Королев – руски конструктор на ракети, ръководител на произвеждането на първите в света спътници и пилотирани космически кораби.

Роден е писателят белетрист Георги Караславов (1904 - 1980). Завършва гимназия в Първомай. Литературното си творчество започва със стихове. Сътрудничи на вестник “К’во да е”. Учи в Педагогическото училище в Харманли и Казанлък. Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. Следва в Агрономическия факултет в София и продължава в Карловия университет в Прага. Участва в редактирането на вестник “РЛФ” и “Кормило”. Работи във всекидневника “Ехо” и вестник “Ведрина”. Съосновател е на Съюза на трудово-борческите писатели, Съюза на приятелите на СССР и др. След 9 септември 1944 г. работи в Главното политическо управление на БНА; директор е на Народния театър в София; главен редактор е на списание “Септември”; главен секретар е на Съюза на българските писатели; народен представител. Академик от 1961 г. Книги: “Уличници” (1926), “Кавалът плаче” (1927), “Селкор” (1933), “Татул” (1938), “Снаха” (1942), “Танго” (1951, драматизирана 1967), “Обикновени хора” (5 части, 1952 г., 1956 г., 1963 г., 1966 г., 1973 г.) и др. Умира на 26 януари 1980 г.

Роден е руският физик Игор Василиевич Курчатов (1903 - 1960). Първият организатор и ръководител на научните изследвания по атомна наука и техника в СССР. Член на Академията на науките на СССР. Открива ядрената изомерия. Под негово ръководство е създаден първият ускорител на елементарни частици в СССР; открито е спонтанното деление на атомните ядра на урана. Основател и директор на Института по атомна енергия (1943 г.), ръководител на т. нар. “Уранов проблем” - работа по създаването на съветска атомна бомба. Под ръководството на Курчатов са създадени първият в Европа ядрен реактор (влиза в действие на 30. 12. 1946 г. в 18 ч. московско време), първата в Европа атомна бомба и първата в света термоядрена бомба. Умира на 7 февруари 1960 г. в Москва.

Въвежда се принципът за несменяемост на съдиите във Върховния касационен съд и в апелативните съдилища. Върховният касационен съд е висш съдебен орган в българската държава, създаден със Закон за устройство на съдилищата (1880 г.). Седалището му е в София. Занимава се като трета съдебна инстанция с наказателните и гражданските дела. Има право само да разглежда законосъобразността на актовете, за които има подадена жалба, без да се произнася по същината на делото. В състава му влизат един председател, двама подпредседатели и шестима членове. Състои се от три отделения – едно углавно (наказателно) и две граждански. Върховният касационен съд съществува до приемането на Конституцията от 1947 г. Възстановен е след 1989 г.

Тържествено се открива телефонната връзка между Петербург и Москва.

Умира Исаак Питман – английски педагог и “баща” на стенографията.

Влиза в сила Закон за пенсиите на учителите - въвеждат се първите държавни пенсии.

По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) руска колона, командвана от ген. Криденер, освобождава Панагюрище.
Британското правителство решава да поиска гаранции от Русия, че няма да завзема Цариград и Проливите.

Роден е американският писател Джек Лондон (1876 - 1916), псевдоним на Джон Грифит. Автор е на 50 книги - романи, повести, разкази, есета, пиеси. Едновременно работи и учи, странства на Север със златотърсачите и пътува из Южни морета. Последните години от живота си прекарва в гр. Глен Елън, северно от Сан Франциско. Издава сборника с разкази “Човекът с белега”, “Любов към живота”; повестите “Дивото зове” (1903), “Белият зъб” (1906) и др., в които съчетава поезията на суровата природа с романтиката на безкористното мъжество при изключителни физически и морални изпитания. Романи: “Желязната пета” (1908), “Мартин Идън” (1909) и др. Умира на 22 ноември 1916 г.

В Прилеп е роден Кръсто Гермов – Шакир войвода. Районен войвода в Мариовско. Открил първото Народно събрание на Македония през 1945 г.

Кванг-Су е провъзгласен за китайски император.

Марко Балабанов започва да издава в Цариград седмичния вестник “Век”. От 1876 г. вестникът е преименуван на “ХIХ-и век”. В програмната статия на “Век” Марко Балабанов отбелязва: “Един вестник не трябва да е само вестител на щото става, но още и искрен изяснител. Никога и към никого няма да бъдем нито низки ласкатели, нито груби нападатели...”.

В Патриаршията се организира събрание, на което се обсъжда какви мерки да се вземат срещу българските владици, отслужили тържествената Богоявленска литургия. На 5 януари 1872 г. група от 50 души, представители на цариградските българи, ръководени от Петко Рачов Славейков, Стоян Чомаков и др., заставят Иларион Ловчански, Иларион Макариополски и Панарет Пловдивски да отслужат на другия ден тържествена Богоявленска литургия в българската черква въпреки изричната забрана от страна на патриарха. С извършването на тържествена служба в българския храм “Св. Стефан” българските владици отхвърлят постигнатото през 1864 г. споразумение с Патриаршията. Целта на акцията е да се подтикне Високата порта към вземане на решение по предложените за екзарх кандидатури.

В столицата на Великобритания, Лондон се основава Кралското въздухоплавателно общество.

Роден е Свами Вивекананда (псевд. на Нарендранатх Дат) - индийски мислител хуманист, религиозен реформатор и общественик, един от видните йоги на 19-ти век. Ученик на Рамакришна. Учи философия в Калкутския университет (1880-1884 г.). През 1897 г. основава религиозно-реформаторското дружество "Мисията на Рамакришна". Идеолог на Индийското възраждане, изразяващо стремежа на Индия към национална независимост и социално благоденствие. Смята, че колониалното положение на страната е причина за загубата на националната й индивидуалност. Своите надежди за социална справедливост възлага не на революционната активност на народа, а на духа на веда, на създаването на характер у индивида и нацията. Социалната функция на пропагандираната от Вивекананда "универсална" реформирана религия се състои в оказването на помощ на гладните и нуждаещите се. Умира на 4 януари 1902 г. в Белур.

Роден е езиковедът Беньо Цонев (1863 - 1926). Един от основоположниците на българската езикова наука. Завършва класическа гимназия в Загреб и следва славянска и романска филология във Виена, завършва в Лайпциг при известните слависти В. Ягич, А. Лескин, Бругман и Кертинг. Доктор на Лайпцигския университет. Професор, пръв титуляр на Катедрата по български език във Висшето училище (дн. СУ), където чете лекции по история на български език, българска диалектология и кирилска палеография (1893 - 1926). Докторската му дисертация “За източнобългарския вокализъм” и до днес е запазила научната си стойност като пръв опит за обща българска историческа фонетика. Автор е на “История на българския език”. Проучва и издава среднобългарски писмени паметници - Добрейшово четвероевангелие, Врачанско евангелие. Занимава се с въпросите за мястото на българския език сред останалите славянски езици, както и с историческите му връзки с руски, румънски и унгарски език. Работи в областта на българската и славянската история и литературна критика. Превежда творби от френски, немски, руски и сърбохърватски. Умира на 5 октомври 1926 г.

Роден е американският художник Джон Сингър Сарджънт (1856 - 1925). В периода 1874 г. – 1879 г. учи в Париж, от 1885 г. живее в Лондон, посещава често САЩ. Върху творчеството му оказват влияние Г. Курбе и Е. Мане. Популярен е като автор на светски портрети (“Мадам Х”), ефектни жанрови картини (“Китайски фенери”), стенописи и др.. Умира на 14 април 1925 г.

Роден е Жозеф-Жак Сезер Жофр - маршал на Франция (1916 г.), член на Френската академия (1918 г.). Участник във Френско-пруската война (1870-1871 г.) и в колониалните войни в Индокитай и Африка. Член (от 1910 г.) и вицепредседател (от 1911 г.) на Висшия военен съвет и началник на Генералния щаб. Главнокомандващ на Френската армия (1914-1916 г.). Способен пълководец. Благодарение на неговите способности чрез умело маневриране френските войски са спасени от германско настъпление (1914 г.). Спечелва сражението при Марна (1914 г.). Военен съветник на правителството (от декември 1916 г.). Ръководител на френската военна мисия в САЩ и Япония (1917-1918 г.). Автор на мемоари. Умира на 3 януари 1931 г. в Париж.

В САЩ за първи път се използва антрацит за обогатяване на желязо.
Антрацит са твърди въглища, които съдържат голямо количество въглерод и много по-малко въглеводороди в сравнение с другите видове въглища.

В Англия е основавано Кралското астрономическо дружество.
Дружеството организира научни срещи в Бърлингтън Хаус, Лондон, както и в цяла Великобритания, публикува международни изследвания, награждава за изключителни научни постижения, поддържа библиотека и стимулира образованието чрез стипендии. Включва повече от 3000 членове, като главното му седалище се намира в Лондон, в Бърлингтън Хаус, Пикадили. Мястото се развива през 19-ти век с помощта на правителството като средище на научни кръгове.

Правителството на Франция осъжда цялото семейство на Бонапартите на вечно изгнание.
Бонапарти (фр. Bonaparte, итал. Buonaparte) е френска императорска династия, основана от Наполеон I Бонапарт (1804 г.), управлявала Франция (1804-1814 г., 1815 г.) и реставрирана от Наполеон III (1852 г.). Всички братя на Наполеон I, с изключение на Люсиен (1775-1840 г.), са поставени начело на завоюваните от френската армия земи или на новообразувани държави: Жозеф Бонапарт (1768-1844 г.) - неаполитански крал (1806-1808 г.) и крал на Испания (1808-1813 г.); Луи Бонапарт (1778-1846 г.) - крал на Холандия (1806-1810 г.); Жером Бонапарт (1784-1860 г.) - крал на Вестфалия (1807-1813 г.). Сестрите на Наполеон I: Елиза (1777-1820 г.) е принцеса на Лука и Пиомбина (1805-1814 г.) и велика херцогиня на Тоскана (1804-1814); Паола (1780-1825 г.), херцогиня Гуасталска (в Италия, от 1806); Каролина (1782-1839 г.) - жена на маршал И. Мюрад, неаполитански крал (1808-1815 г.). Синът на Наполеон I от брака му с Мария Луиза Франсоа Шарл Жозеф Бонапарт (1811-1831 г.) живее в австрийския двор под името херцог Райхщадски; не се занимава с политика. Синът на Луи Бонапарт и племенник на Наполеон I - Луи Наполеон Бонапарт (1808-1873 г.) става президент на Френската република (1848 г.) и император на Франция (1852 г.) под името Наполеон III. След свалянето на Наполеон III от престола (4.09.1870 г.) династията престава да управлява.

Английският мореплавател Джеймс Кук пръв в света пресича Южния полярен кръг. Кук е английски мореплавател. Организира 3 околосветски експедиции. В хода на първата (1768-1771 г.) изяснява островното положение на Нова Зеландия, открива Големия бариерен риф и изследва източните брегове на Австралия. При втората (1772-1775 г.) достига южната полярна област (71о10' ю.ш.). По време на третата (1776-1779 г.) открива повторно Хавайските острови и изследва северозападните брегове на Северна Америка. На връщане от Беринговия проток е убит от хавайци. На Кук са наречени острови, връх, проток, залив.

В Чарлстон е открит първият обществен музей в САЩ.

Създава се Московският университет по инициатива на Михаил Ломоносов. Ломоносов е руски учен енциклопедист и поет, първият руски академик на Петербургската академия на науките, професор. Работи в областта на геологията, химията, металургията, астрономията, метеорологията и езикознанието. Открива закона за запазване на масата и формулира философския принцип за запазване на материята и движението, развива схващането за корпускулярен (молекулен) строеж на веществата и за природата на топлината. Автор е на исторически и филологически трудове; полага основите на руския литературен език.

Роден е Йохан Хайнрих Песталоци (1746 - 1827). Швейцарски хуманист, педагог, философ и реформист, създател на първата система за начално образование. Учи в Цюрихския университет, теология и право. Повлиян е от идеите на Жан-Жак Русо. Песталоци смята, че нещастията на народа са вследствие на невежеството на хората, поради което чрез подходящо образование на младото поколение може да се достигне всеобщ просперитет. Според него образованието трябва да се разгърне повсеместно.
Възпитателната му програма е описана първо във „Вечерните часове на един самотник“ и придобива завършен вид в „Ленцбургската реч“. През 1826 издава „Лебедова песен“ - заглавие, станало нарицателно. Умира на 17 февруари 1827 г., в Брюг, Швейцария.

Петър І създава нов държавен орган - прокуратурата. Първият главен прокурор на Русия става Павел Ягужински.
Петър Първи е руски цар от 1682 г. Той е от династията Романови. От 1721 г. е руски император. Син е на Алексей Михайлович. След пътуване в Западна Европа (1697-1698 г.) Петър I започва модернизация на Русия - учредени са сенат, колегии (учреждения), Светия Синод, църквата е отделена от държавата, страната е разделена на губернии, столицата е преместена в Петербург; поощрява се строителството на манифактури, заводи, пристанища, корабостроителници; създадени са флот и редовна армия. Води войни с Османската империя (превзема гр. Азов през 1696 г.) и с Швеция. Страната отбелязва културен подем - открити са различни училища, Академията на науките в Петербург, създаден е съвременният граждански шрифт (днешната печатна форма на кирилицата), въведен е (1700 г.) нов календар (с начало на годината 1 януари и летоброене от Рождество Христово).

Умира Пиер Ферма - френски математик, по професия юрист; съветник на парламента в Тулуза (от 1631 г.). Роден е на 17 август 1601 г. в Бомон де Ломан. Автор на математически трудове, много от които издадени след смъртта му от неговия син - “Различни съчинения” (1679 г.). Разпространява получените научни резултати чрез кореспонденция и лично общуване с математици и други учени. Той е един от създателите на теорията на числата, в която с неговото име са свързани 2 теореми: великата теорема на Ферма и малката теорема на Ферма. В геометрията развива в по-добър систематичен вид, отколкото Декарт, метода на координатите и предлага уравнение на правата и на линиите от втори ред, като скицира доказателство на твърдението за това, че всички криви от втори ред са конични сечения. В областта на безкрайно малките величини систематично изучава диференцирането, формулира общ закон за диференциране на степен и използва този закон за диференциране на дробни степени. За съвременните методи на диференциалното смятане голямо значение има създаденото от него правило за намиране на екстремумите. Дава общо доказателство на закона за интегриране на степен и го разпространява върху случаите с дробни и отрицателни степени. В трудовете на Ферма се развиват двата основни процеса на метода на безкрайно малките величини, но той, както и своите съвременници, не успява да забележи връзката между операциите диференциране и интегриране. Тази връзка е установена малко по-късно в систематична форма от Г. Лайбниц и И. Нютон. Във физиката Ферма определя основния принцип на геометричната оптика.

Роден е френският поет и писател Шарл Перо (1628 - 1703). Член на Френската академия. Заема висока интендантска служба и подкрепя хората на изкуството. Автор е на някои от най-популярните детски приказки “Котаракът в чизми”, “Пепеляшка”, “Синята брада” и др. Името му е обезсмъртено от хубавите приказки, които написва за собствените си деца, и издава под заглавие "Приказки за майка ми Гъска" (1697). Преведени са почти на всички европейски езици ("Червената шапчица", Сандрийон", "Феите" и др.).

Роден е Карло Емануеле I - савойски херцог (от 1580 г.). Въвлича Савоя в многочислени разорителни войни, главно с Франция (1588-1601 г.; за Мантуанското наследство, 1628-1631 г. и др.), които разрушават икономиката на страната и стават причина за загуба на много територии. Умира на 26 юли 1630 г. в Савиляно.

Умира Максимилиан I, императорът на Свещената Римска империя.