"Ако се отворят протоколите на ВСС през годините, ще видим колко малко съветът се е занимавал с вътрешните проблеми на прокуратурата. Исторически, практиката показва, че и при сегашния модел (на Висшия съдебен съвет – бел.ред.) често става това, което каже Главният". Това заявява министърът на правосъдието Христо Иванов.
"Допълнителен проблем е, че се случва този ефект да се разпростира и за решенията на Съвета относно съда. Така че целта на подразделянето е първо да изключи подобен сценарий по отношение на съда. Освен това обособяването на прокурорска колегия реално ще наложи да се прилага принципа на публично колегиално вземане на решения: като се съберат на заседания все ще трябва да говорят за нещо и то ще трябва да се отнася до прокуратурата", обяснява той в интервю за в-к "Преса", необходимостта от разделяне на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска.
Министърът на правосъдието се обявява и за по-голям контрол върху прокуратурата от страна на Народното събрание: "предвиждаме в прокурорско-следователската колегия да има мнозинство на представителите на парламента: в нея ще има четирима члена избрани от прокурорите, един следовател и шест парламентарни представители, което би трябвало да дава някакъв баланс на тежестта на главния прокурор, независимо от конкретната личност на този пост." "Досега имаме един често митологизиран главен прокурор и всички останали скрити зад него. Това лесно се превръща във форма на комфортна безотговорност за по-долните нива", заявява още Христо Иванов като припомня, че предложенията за ограничаване на единоначалието в държавното обвинение идва от главния прокурор Сотир Цацаров.
Министърът на правосъдието е оптимист, че съдебната реформа е възможна, включително с подкрепата на опозицията, което ще позволи осигуряването и на мнозинство за промяна на Конституцията, ако това бъде необходимо. Христо Иванов обаче е силно критичен към възможността от сезиране на Конституционния съд по въпроса – дали за съдебната реформа е нужна промяна на Основния закон или дори свикване на Велико Народно събрание. "Въпросът е дали някой ще го сезира, на какъв етап и с какво точно питане. Аз обаче мисля, че е време преди всичко за отговорен политически разговор и сериозни решения, а не за поредната порция отвличащи маневри през КС. На няколко пъти лобита, които не посмяха да излязат в открит политически дебат, блокираха опитите за съдебна реформа през КС. От това дългосрочно не излезе нищо добро и най-малко за правосъдието. Мисля, че този урок е научен и сега подобен ход просто няма да се окаже приемлив. Крайно време е да се договорим на политическо ниво какви са необходимите на държавата ни реформи и да ги направим", изтъква правосъдният министър.
По повод мненията, че чрез съдебната реформа се готви преждевременно прекратяване на мандата на настоящия Висш съдебен съвет, министър Иванов, за пореден път заявява, че е "против разгонването на ВСС със закон". "Но професионалните съсловия и парламентът, които са излъчили свои представители в съвета, могат да им търсят отговорност. И точно от тази гледна точка важният въпрос за ВСС е как да произведе сигурност в начина, по който упражнява правомощията си, а не как да осигури кариерен комфорт за отделните си членове", пояснява Иванов.
"Докладът на Европейската комисия ще повтори, че България няма ефективна политика по борба с корупцията и силен антикорупционен орган". Така министърът коментира очакванията си за предстоящия Мониторингов доклад за правосъдие и вътрешен ред. Според Иванов, нужно е създаването на независим орган за борба с корупцията по високите етажи на властта, по подобие на такъв, който вече успешно действа в Румъния.
