През вековете различни цивилизации са разполагали със изобретения, които изглеждат съвременно и днес, и изумяват с гениалността си. Някои имат разработен съвременен еквивалент, макар и от скоро, но доста остават загадка.

Византийската империя използва тази субстанция в морски битки от 7 до 12 век.Течността е изстрелвана с бронзови оръдия, и е известно, че гори във вода и може да се загаси единствено с оцет, пясък и урина. Гръцкия огън е широко разпространен, но и до днес не се знае какъв точно е бил химичния му състав. Византийската империя пази ревниво тайната, известна само на малцина. Така с времето рецептата е изгубена завинаги и все още няма точно пресъздаване.

Три различни източника разказват са субстанция, позната като vitrum flexile, огъващо се стъкло, но това се оказва недостатъчно за доказване дали подобно нещо наистина е съществувало. Първи за това стъкло разказва Петроний (22 -66 г. сл. Хр.). Той описва майстор на стъкло, който представил на император Тиберий стъклен съд. Майстора хвърлил съда на земята в резултат на което съда не се счупил, а само се деформирал, а майстора го поправил с чукче. Изплашен за девалвацията на ценните метали, Тиберий нарежда майстора да бъде обезглавен и тайната на огъващото се стъкло да умре с него.

Плиний Стари (23-79 г. сл. Хр.) разказва същата история, като уточнява, че може да не е напълно вярна. Дион Касий, починал 235 г. сл. Хр., преразказва историята, но стъкларя според него е магьосник. Когато съда е хвърлен на пода, се счупва, а стъкларя го поправя с голи ръце.

През 2012 година компания за производство на стъкло представя своя прототип на огъващо се стъкло, наречено „Willow glass”. То е устойчиво на топлина и достатъчно огъващо се, за да може да се навива на руло. Оказва се изключително удобно за изработка на слънчеви панели.

Ако горкия римски стъклар наистина е изобретил vitrum flexile, то той е изпреварил времето си с няколко хилядолетия.

Така наречения „универсален антидот“ срещу всички видове отрови, се твърди, че е бил изобретен от цар Митридат VI, цар на Понт (царувал 120-63 г. пр.н.е.), и усъвършенстван от личния лекар на император Нерон. Оригиналната формула е загубена, но според различни източници в състава на противоотровата влизали опиум, нарязани отровни змии и комбинация от малки дози отрови и техните противоотрови. Ценната субстанция е била наречена Митридатин, на името на откривателя си. Знае се, че Съветския Съюз е имал разработки за създаване на съвременен митрадитин.

Гръцкият математик Архимед (около 287-212 г. пр.н.е.) разработил оръжие, което подпалва корабите на врага използвайки фокусирана слънчева светлина. През 2005 година студенти от Масачузетския технологичен институт пресъздават оръжието, използвайки огледала, и успяват да постигнат горене на кораб, но при напълно безоблачно време и неподвижен за 10 минути кораб. Опити правени с медни или бронзови полирани щитове, което вероятно е използвал Архимед, не са успешни. В два епизода „Ловци на митове“ се опитват да направят подобно оръжие, постигат известно овъгляване и ограничено запалване, но температурата не надвишава 210 градуса, а дървото гори при около 300.

През 2001 година е разработено топлинно оръжие, което използва микровълни за да проникне през кожата на жертвата, загрявайки я до около 50 градуса, създавайки усещането, за горене.

Огромните структури от римско време, които са запазени и до днес, доказват предимствата, които има римския цимент пред съвременния, който показва знаци за разрушение след едва 50 години. Учени се занимават с римския цимент, за да открият тайната на неговото дълголетие. Оказва се, че тайната съставка е вулканична пепел.

Учени от университета в Калифорния описват колко невероятно комбинацията калций, алуминий, силикат и хидрат споява материала. Процеса на изработката също така отделя по-малко въглеродни емисии, от правенето на съвременен цимент. Недостатъците са, че римския цимент съхне по-бавно, и макар да издържа по-дълго, е по-чуплив от съвременния.

В средновековието са изработвани мечове от метал, наречен стомана от Дамаск.Тази стомана се е произвеждала в Близкия изток от материали от Азия и е известна с изключителната си здравина. Едва след индустриалната революция става възможно производството на нещо толкова здраво.

Тайната на изработката на стоманата от Дамаск е разкрита наскоро, благодарение на електронния микроскоп. Материала е използван за първи път около 300 година пр.н.е., а знанието за изработката му е изгубено през средата на 18 век.

В производството на стомана от Дамаск са замесени нанотехнологии, тъй като добавяните материали в процеса са имали за цел да създадат химична реакция на квантово ниво.Това е било един вид алхимия. Тайната е именно в материалите от Азия, които добавени в процеса на производство, водят до реакция. Метала създава микроструктури, наречени „въглеродни  нанотръби“, които са тръби от въглерод с изключителна здравина и се наблюдават по повърхността на меча, правейки го невероятно здрав.

Използваните материали са латексови сокове от растения, ванадий, хром, магнезий, кобалт, никел и някои редки елементи, следи от които се откриват в мини в Индия. Това, което се случва през 18-ти век, за да спре производството на стомана от Дамаск, е ,че се променя химичния състав на основните материали, поради намаляването на добива.

Гръцки огън – мистериозното химическо оръжие