Два пъти седмично Алфредо Кастеляно трябва да ходи до центъра на Хавана, за да напише набързо няколко имейла на овехтял компютър в интернет зала.Като повечето кубинци Алфредо няма интернет в къщи, но от няколко седмици храни надежда за промяна благодарение на историческото сближаване, огласено в средата на декември миналата година от САЩ и Куба.
"Много съм ентусиазиран, тъй като това може да промени много неща. Не знаем само колко време ще отнеме", обяснява 28-годишният мъж преди да изпрати мейл на приятелка, която живее в Уинипег, Канада.
С бейзболна шапка и облечен в потник, Алфредо, който е екскурзовод по образование, плаща по долар и половина на час, за да проверява пощата си на един от десетината компютри в задушната стаичка.
"Тук технологиите идват с известно закъснение", отбелязва със съжаление младият мъж, който не е имал достъп до Мрежата, когато преди 10 години следвал информатика. Днес той предпочита да прекара половин час в градския транспорт, за да ползва интернет с прилична скорост.
"Хората са много недоволни. Има много неща, които не знаем, понеже нямаме интернет", казва Алфредо.
Все още неясен проект Най-оправните са решили проблема, намирайки начин да "хакнат" паролите на безжичния интернет в някои хотели и офиси в столицата.
Други се възползват от "пакетни услуги": стотици мегабити филми, телевизионни предавания, игри и информационни програми, които се актуализират всяка седмица, циркулират неофициално на приемливи цени.
В някои крайни квартали на Хавана стотици запалени почитатели на игрите онлайн са си създали собствена мрежа, инсталирайки незаконно мощни безжични рутери. Така те могат да обменят съдържание и да играят в група в своята локална мрежа.
Засега властите си затварят очите, доколкото се спазват негласните правила - без порнография, политика и свързване с "истинския" интернет.
Преди десетина дни Вашингтон обяви смекчаване на регулациите върху износа за Куба в този сектор - както на инфраструктура, така и на софтуер или мобилни устройства - в рамките на обявеното на 17 декември възстановяване на отношенията с комунистическия остров.
Макар кубинското правителство да казва, че по принцип е готово да приеме американските компании, осъществяването на проекта остава неясно.
Анализаторите различават три главни неизвестни: склонността на Хавана да разреши на населението свободен достъп до интернет (само на представителите на няколко професии е позволено да ползват домашен интернет); краят на монопола на държавната компания "Етекса" (Etecsa) и финансовите възможности на кубинското правителство.
"Ако Куба наистина иска да има напредък и ако "Етекса" не създава пречки, остава проблемът с липсата на средства", обясни за АФП Лари Прес, преподавател по компютърни науки в Калифорнийския университет.
Освен това, според Прес, Хавана трябва да либерализира достъпа, но и да се готви за бъдещите технологични промени.
"Застинал" в 90-те години След посещение в Куба през юни 2014 г. президентът на "Гугъл" Ерик Шмит каза, че тамошният интернет е "застинал в 90-те години" и че американското търговско ембарго затруднява подмяната на наличната инфраструктура, дошла от Азия.
През 2013 г. Куба позволи известен напредък, като откри над сто интернет зали за обществено ползване, с по-ниски тарифи от тези в хотелите (4,5 долара вместо средно 10), но все още твърде високи за голямата част от населението в страна, където средната заплата е около 20 долара.
Колкото до частния интернет достъп, той е строго регламентиран и от него се ползват едва 3,4 процента от домакинствата, сочат данните на Международния съюз по телекомуникации.
"Това ограничава бизнеса ми", оплаква се 45-годишната Белкис Басайл, отворила през 2011 г. "casa particular" - семеен хотел, чието развитие е улеснено от икономическите реформи на президента Раул Кастро.
Г-жа Басаил би искала да рекламира хотела си в интернет и да предлага тази услуга на клиентите си от чужбина, но засега това е невъзможно.
Тя също разчита сближаването със САЩ да допринесе за развитието на нещата. "По-добре е да имаш приятели, отколкото врагове", отбелязва тя.
БТА
